Полянската печурка от района беше една разкошотия. Твърда и тежка, отгоре бухнала, кремаво бяла, отдолу розовка, досущ като девича гърдичка. Също така нежно хрупкава, за който си му разбира… Глупакът я ще я препече, пресуши или нещо още по-глупаво. Интелигенцията пък я обичаме „натюр“, с прясно сиренце…
Но на въпроса — нищо особено не бе се случило. Всичко си беше според както сочи науката. Това занятие многократно е преигравано и всеки детайл е отшлифован. Всеки си знаеше задълженията и действаше уставно. Миксерчето се отправи в североизточна посока с цел доставка на тенекето. Синьото — щото така си му викаха, синьото петно нито му беше за първи път, нито за последен — тръгна на северозапад. На около една цигара разстояние трябва да има в един шубрак бяло вино. Резервата е на две цигари в същата посока. Гъбата си иска бялото вино. Патето като най-немобилен, се зае със съчките и огъня. Разви от дисковата си херния двуметровия шал, подарък от грижовната съседка и го застла като походна софра. Сръчно приготви първата партида за „ал’англето“. От кутийка „Нивеа крем“ мазна във всяка гъба краве масло, а от алуминиева шпула „Валидол“ — ръсна чер пипер…
Бялото вино много точно пасна с гъбите, познаха веднага от кое лозе е и кой го е правил, лека му пръст. Добър човек беше, разбираше от хубаво вино…
Отляха, за Бог да прости…
Синьото се загледа хилнат в шала-покривка:
— Пате, как си с онази работа?! Ползваш ли я?
— Коя? А, а, а… Ами! Качил съм я на тавана. При вехториите… Е, ако случайно потрябва, знам къде е…
Самотно облаче гъбодайно подпикна някъде в страни… Разбързаха се. Бутилката и бидончето дискретно хлътнаха в хралупата. Време беше да се уведоми щаба. Миксерчето извади мобифона от пазвата си. Трудно набра номера, имаше проблеми със зрението. Цифрите бяха ту мътни, ту двойни.
— Синко, много гъба, много нещо! Доведи корпуса за бързо реагиране!
Каквото можаха юнаците, свършиха го! Бяха трима на брой, но „Велик е нашият войник“ гърмеше като цял взвод…
Младият набор пристигна с коли, ремаркета и ентусиазъм. Бързо и сръчно отвориха доста работа за женския батальон. Засякоха и повишен блясък в очите на юнаците, повод за разбора на вечерната проверка.
На същата тази вечерна проверка юнаците най-после запознаха младия набор с картата на „минните полета“ в района. С точното обозначение на всеки заряд, от кое лозе е, година на производство, сорт, градус, както и кое за какъв повод и мезе е подходящ.
Оказа се, че районът е гъсто „миниран“, като имаше погреби още от времето на акцизните проверки, добре стопанисвани и регулярно попълвани. Получи се пълна приемственост.
Някъде към полунощ съседните селища зарегистрираха тътен, по нещо напомнящ на „Велик е нашият войник“, изпълнен от огромно войсково съединение в съпровод на оркестър гаубици — осма степен по скалата на Рихтер…
Материални щети и човешки жертви нямаше. Напротив!
Май 1995 г.