———————————————
Сметката ви е кредитирана със следните суми:
Гарантирана премия за Мисия 88-90А и 88-90В
(оцеляване) общо: 10,000,000 дол
Научна премия, присъдена от Съвета: 8,500,000 дол
Всичко: 18,500,000 дол
Разполагате общо с: 18,500,000 дол
———————————————
Странно, нелепо, но аз вярвам, че той наистина се гордее, макар че не представлява нищо повече освен електроника — хичиянска електроника, холограми и останалото, което ми дава основание да го смятам за добър и да му вярвам.
— Можеш да си тръгнеш когато пожелаеш — казва той и става, а после отново сяда във фотьойла, съвсем като истински човек, и дори ми се усмихва! — Искам да ти покажа нещо.
Защитата ми беше напълно разгромена. Можах само да попитам:
— Какво е това нещо, Зигфрид?
— Онази друга наша възможност, за която споменах, Боб — казва той, — онова нещо, което никога не сме използвали. Искам да ти покажа друг пациент от същото време.
— Друг пациент ли? Той допълни тихо:
— Погледни в ъгъла, Боб.
Погледнах и… видях, че беше тя.
— Клара! — Щом я видях, разбрах, откъде я бе взел Зигфрид. От онази машина на Гейтуей, която провеждаше сеанси с Клара. Тя висеше бавно, с ръка опряна на библиотеката, краката й бавно се люлеят във въздуха и говори сериозно. Гъстите й черни вежди са смръщени, а лицето й се усмихва, гримасничи и изглежда мило, приканващо, успокоено.
— Ако искаш, можеш да чуеш какво казва, Боб.
— Налага ли се?
— Не непременно. Но няма нищо, от което да се страхуваш. Тя те обича, Боб, по най-добрия начин, който й е познат. По същия начин, по който и ти я обичаш.
Дълго се рових в паметта си и най-сетне казах:
— Махни я, Зигфрид.
В стаята за почивка едва не заспах. Никога по-рано не се бях чувствал така облекчен.
Измих се, запалих още една цигара и излязох на ярката дневна светлина под Балона и всичко ми изглеждаше толкова добро и нежно. Мислех за Клара с любов и нежност. След това се сетих за С.Я., с която тази вечер имах среща — ако вече не съм закъснял! Но тя ще чака, тя е добър разузнавач. Почти толкова добър, колкото и Клара.
Клара!
Спрях се по средата на алеята и хората се блъскаха в мен. Една дребничка стара дама в шорти с несигурни стъпки дойде при мен и ме попита:
— Да не ви е лошо?
Погледнах я и не й отговорих. После се обърнах и с бързи стъпки тръгнах обратно към кабинета на Зигфрид.
Беше празен. Нямаше дори една холограма. Изкрещях:
— Зигфрид! Къде по дяволите си се скрил?
Няма никого. Никакъв отговор. За първи път бях в тази стая, без тя да е подготвена за сеанс. Можех да видя какво представлява в действителност. Не беше нищо особено. Метални стени с отвори по тях за прожектори, постелка (истинска), шкаф с напитки (истински), няколко мебели, които мога да пипна или да използвам. И никакви следи от Зигфрид. Няма го дори стола, на който седи.
— Зигфрид, къде си?
Никакъв отговор.
Продължавам да крещя, а сърцето ми стига до гърлото, погледът ми помътнява.
— Зигфрид! — викам отново аз този път през плач и най-после се появява някаква мъгла, припламва светлина и се появява Зигфрид в неговия фройдистки костюм. Поглежда ме вежливо.
— Кажи, Боб, какво има?
— Зигфрид, аз наистина я убих! Нея я няма!
— Виждам, че си разстроен, Боб — казва той. — Можеш ли да ми кажеш какво те тревожи.
— Разстроен! Малко е да се каже, че съм разстроен. Та аз убих девет души, за да спася себе си! Може би не „истински“! Може би не „нарочно“! В техните очи обаче аз съм убиец, пък и в моите също.
— Боб — успокоява ме той, — вече обсъждахме всичко това. Тя все още е жива. Всички те са живи. За тях времето е спряло.
— Зная — ридая аз! — Не разбираш ли, Зигфрид. В това е цялата трагедия. Аз не само я убих. Аз продължавам да я убивам.
Зигфрид спокойно пита:
— Мислиш ли, че онова, което каза, е вярно, Боб?
— Тя мисли, че е вярно. Сега и винаги, докато съм жив. За нея това е станало не преди години, а само преди няколко минути и ще продължава, докато съм жив. Сега аз съм тук, на Земята, остарявам, опитвам се да забравя, а Клара е там на Стрелец YY, затворена като птичка в кафез!
Хвърлям се на голата пластмасова постелка и ридая. Малко по малко Зигфрид възстановява интериора в кабинета си, украсява го на едно или друго място. От тавана над главата ми висят декоративни вази, на стената има холоснимка на езерото Гарда в Сиримоне, виждат се кораби на подводни криле, платноходки, усмихнати хора, които се къпят.