— Пусни мъката да излезе, Боб — подканва ме тихо Зигфрид. — Пусни я навън.
— А ти какво мислиш, че правя? — Обръщам се по гръб на постелката и се взирам в тавана. — Бих могъл да преодолея болката, както и вината, Зигфрид, ако и Клара може да стори това. За нея обаче нищо не е минало. Тя е там, затънала във времето.
— Продължавай, Боб — окуражава ме той.
— Продължавам, Зигфрид, продължавам. В нейния ум всяка секунда е последната секунда — секундата, когато пренебрегнах нейния живот, за да спася своя. Аз ще живея, ще остарея и ще умра, преди тя да е изживяла половината от тази секунда, Зигфрид.
— Продължавай, Боб. Всичко кажи.
— Тя мисли, че аз съм я предал и тя го мисли сега, в този момент! Не мога да живея с тази мисъл.
Настъпва много, много дълго мълчание и най-накрая Зигфрид казва:
— Но ти живееш.
— Какво? — Умът ми се бе зареял на хиляди светлинни години.
— И с тази мисъл ти пак живееш, Боб.
— На това ти живот ли му казваш? — подхвърлям аз, после сядам и си изтривам носа с една от безбройните му кърпички.
— Реагираш много бързо на всичко, което казвам, Боб — отбелязва Зигфрид, — и затова понякога си мисля, че отговорът ти представлява контраудар. Ти отблъскваш с думи онова, което казвам. Нека веднъж да попаднем в целта, Боб. Позволи това да достигне до съзнанието ти. Ти живееш.
— Да, предполагам, че е така.
Доста вярно е, само че не е много утешително.
Още една продължителна пауза отново нарушена от Зигфрид:
— Боб, ти знаеш, че аз съм машина. Знаеш също, че моята задача е да се занимавам с човешки чувства. Аз мога да представям тези чувства с модели, мога да ги анализирам, мога да ги оценявам. Мога да върша всичко това за себе си. Мога да оценявам степента на емоциите. Вина? Това е нещо болезнено, но тъй като е болезнено, то може да промени поведението, то е модификатор. То може да ти повлияе и да те предпази от постъпки, създаващи чувство за вина, а това е нещо ценно както за теб, така и за обществото. Това обаче няма да се получи, ако не почувстваш тази вина, тази болка.
— Аз наистина я чувствам! Боже Господи, Зигфрид, ти знаеш, че аз я чувствам!
— Знам — отговаря той, — че сега вече си позволяваш да я чувстваш. Тя е излязла на открито, където можеш да я използваш да работи за теб, не я криеш там, където тя може да ти навреди. Това е и моята цел, Боб. Да извадя чувствата ти там, където можеш да ги използваш.
— Дори и лошите ли чувства, Зигфрид? Вина, страх, болка, завист?
— Вина. Страх. Болка. Завист. Това са мотиваторите, модификаторите — качества, които аз, Боб, не притежавам освен в хипотетичен смисъл, когато изготвям примери и ги приемам за себе си, за провеждане на сеанси.
Настъпва нова пауза. Усещам, че в нея има нещо необичайно. Обикновено Зигфрид прави паузи или за да ми даде време нещо да достигне до съзнанието ми, или за да може да състави нова сложна верига от аргументи срещу мен. Мисля, че този път причината е друга. Най-сетне той казва:
— Сега мога да отговоря на въпроса, който ми зададе, Боб.
— Аз съм ти задал въпрос? Какво съм те попитал?
— Ти ме попита: „Това ти живот ли го наричаш?“ Отговорът ми е: Да. Точно това наричам живот. И в най-добрия хипотетичен смисъл много ти завиждам.
МАЛЪК РЕЧНИК НА ПРЕВОДАЧА
— мергел — утаечна глинесто-варовита скална маса, която служи за суровина при производството на цимент, хидравлична вар, изкуствен тор и др.
— кважиоркоз — остро тропическо заболяване сред деца, храната на които е бедна на протеин
— мантра — дума или звук, произнасяна при будиска или хиндуиска медитация
— хамак — висящо плетено или брезентово легло, използувано в кораби или градини
— артефакт — предмет, изработен от човешко същество, напр.оръдие на труда или оръжие, представляващ археологически интерес
— депилация — обезкосмяване
— юнитарианство — християнска секта, която отхвърля доктрината за триединство и божествения произход на Христос
— патогенни микроорганизми — микроби, причинители на заразни болести
— Фраунхоферови линии — абсорбционни линии в спектъра на Слънцето, наблюдавани в инфрачервената, видимата и ултравиолетовата част на спехтър
— мускус — силно ароматно маслообразно вещество
— екзотермичен — свързан с отделяне на топлина
— холоснимка — холографска снимка с тримерно изображение на обектите