3. Безвъзмездно преотстъпвам на властите на Гейтуей пълното право и власт да вземат решения от всякакъв вид относно експлоатацията, продажбата или отдаването под наем на права върху всички такива открития, включително и правото по еднолично усмотрение на властите на Гейтуей да обединяват в общ фонд мои открития или други ценни неща, произтичащи от този договор, с такива от други с цел експлоатация, отдаване под наем или продажба, в който случай моят дял ще бъде такъв, какъвто властите на Гейтуей намерят за справедливо. Освен това предоставям на властите на Гейтуей правото, по тяхно усмотрение, да се въздържат от използването по какъвто и да било начин на някое или на всички такива открития или ценни неща.
4. Освобождавам властите на Гейтуей от всяка и всякакви претенции от моя страна или от мое име срещу всякакво евентуално нараняване, злополука или щети във връзка с настоящия договор.
5. В случай на някакво разногласие, произтичащо от този договор, съгласен съм то да бъде уредено в съответствие със законите и прецедентите на Гейтуей, без да се взимат под внимание в каквато и да било степен закони или прецеденти на друга юрисдикция.
———————————————
— Ще свикнеш. Имаш ли мангизи?
— Не — отговорих аз.
Той въздъхна. Имаше вид на малък Буда, увиснал на стената с опънати напред крака. Погледна си часовника и каза:
— По-късно ще мина да те взема да пием по едно. Такъв е обичаят. Само че преди 22,00 не е много интересно. Тогава заведението „Синия ад“ ще е пълно с народ. Ще те представя на всички, а какво ще хванеш, ще зависи от теб. Ти какъв си, нормален или хомо, а?
— Съвсем нормален.
— Няма значение. Запомни! От теб зависи. Представям те на всички, които познавам, а после те пускам. Най-добре е веднага да свикнеш. Имаш ли си карта?
— Карта ли? Каква карта?
— Дявол да го вземе, човече! Та тя е в пакета с материали, който ти дадох.
Започнах припряно да отварям разни чекмеджета, докато намеря къде съм сложил пакета. Във него имаше копие от договора, брошурка озаглавена „Добре дошли на Гейтуей“, настанително за стаята, здравен картон, който трябваше да попълня до 08,00 на следващия ден… и някакъв сгънат лист. Отворих го. Приличаше на схема на електрическа инсталация с имена по нея.
— Това е. Можеш ли да намериш къде сме сега? Запомни номера на стаята: хоризонт „Неопитни“, сектор „Изток“, тунел „Осем“, стая петдесет и едно. Запиши си.
— Всичко е записано на настанителното, Дейн.
— Добре! Гледай да не го изгубиш — Дейн протегна ръка зад врата си, откачи се от куката и тупна леко на пода. — Защо не се поразходиш малко самичък. Ще се срещнем тук. Нещо друго да те интересува сега?
Изглеждаше нетърпелив, но не можех да се сдържа.
— Имаш ли нещо против, ако те попитам нещо лично, Дейн? Бил ли си вече навън, летял ли си?
— Шест пъти. Добре. Ще се видим в двайсет и два нула нула. — Като каза това, той отвори вратата, промъкна се през нея, излезе в боядисания в зелено коридор и изчезна.
Отпуснах се на стола — толкова леко, толкова бавно — в моя единствен истински стол и се опитах да осъзная величието на момента. Намирах се на прага на Вселената!
Не зная дали бихте могли да разберете как ми изглеждаше Вселената от Гейтуей. Като вечно млад човек. Като след обяд в най-добрия ресторант на света, който ще плати друг. Като неочаквана среща с любимо момиче. Като неразтворен коледен подарък.
Първото нещо, което поразява на Гейтуей, е теснината на тунелите (това впечатление се подсилва и от растенията по стените, насадени в сандъци), виенето на свят, поради малката гравитация и зловонието. Гейтуей се възприема на порции. Невъзможно е отведнъж да се види целият. Той представлява просто лабиринт от тунели в скалата. Сигурно има много километри тунели, в които все още никой не е влизал или рядко влиза.
Такива са били хичиянците. Докопали се до астероида, облицовали го целия с метална обвивка, прокарали тунели и ги напълнили с каквото имали. Когато хората открили Гейтуей, повечето от тунелите били грижливо почистени, подобно на всички места във Вселената, където са били, а след това, по неизвестни нам причини, го напуснали.
Най-близко до централната точка на Гейтуей е градът Хийчтаун. Той представлява вретенообразна пещера близко до геометричния център на астероида. Казват, че когато построили Гейтуей, хичиянците живеели в него. В началото и хората, дошли от Земята (а и от други места, малко преди нас бе пристигнал един кораб от Венера) живеели в него, или близко до него. Сега там се намираха жилищата на Компанията. По-късно ако забогатеехме от някое пътуване, бихме могли да се преместим по-близко до повърхността, където гравитацията е малко по-голяма, пък и шумът е по-слаб. Въздухът, който дишах, са го дишали, по едно или друго време, две хиляди души. Две хиляди души са извършвали естествените си нужди, отделяли са миризми в атмосферата. Повечето от хората не се задържат дълго на астероида. Миризмата им обаче остава.