За мен миризмата беше без значение. Всичко беше без значение. За мен Гейтуей беше голямата печалба от лотарията — пълно медицинско обслужване, къща с девет стаи, две деца и много радост. Вече бях изтеглил печелившия билет. Това ме изпълваше с увереност, че щастието няма да ме изостави.
Всичко беше вълнуващо и същевременно много мрачно. Не беше много комфортно. За 238 575 долара транспортната компания ви докарва на Гейтуей, осигурява ви храна, квартира и въздух за десет дни, един кратък курс по управление на хичиянски кораби и покана да заминете на първата възможна мисия в неизвестна посока. Или на някоя друга, която ви хареса. Не е задължително да заминете с определен кораб. Дори не сте длъжни въобще да участвате в изследователска мисия.
От самите пътувания Корпорацията не печели нищо. Всички цени са такива, че едва покриват разходите. Това не означава, че са ниски, нито пък че онова, което получавате, е добро. Храната е почти такава, каквато съм копал и ял през целия си живот. Жилището е с размерите на голям сандък, в който едва могат да се подредят един стол, няколко малки шкафчета, една сгъваема маса и хамак, който се закачва напряко на стаята, от ъгъл до ъгъл.
Съседи ми бяха едно семейство от Венера. Хвърлих бегъл поглед през открехнатата врата. Ужас! Вътре спяха четирима души! По двама на хамак, два хамака кръстосани един над друг. От другата страна съседка ми беше Шери. Почуках лекичко на вратата. Никакъв отговор. Не беше заключена. На Гейтуей никой не се заключва, може би защото нямаше какво да се открадне. Шери не беше вътре. Дрехите, които носеше по време на пътуването, бяха разхвърляни по цялата стая.
Предположих, че е излязла да разгледа наоколо и съжалих, че не й се обадих малко по-рано. Бих желал да има някой, с когото да обиколя наоколо. Подпрях се на покритата с бръшлян стена на тунела и извадих картата.
———————————————
Приемете нашите поздравления!
Вие сте от малкото щастливци, които могат да станат съдружници с ограничени права на Гейтуей Ентърпрайсиз Корпорейшън. Вашето първо задължение е да подпишете приложения към настоящето договор. Не е необходимо веднага да сторите това. Препоръчваме ви внимателно да проучите клаузите на договора и при нужда да потърсите правна консултация.
До подписването на договора нямате право да живеете в жилище на Корпорацията, да се храните в стола на Корпорацията, както и да участвате в курсовете, провеждани от Корпорацията.
Гостите, както и онези, които все още не са подписали договора, ще намерят подслон и храна в хотел-ресторант „Гейтуей“.
———————————————
Бях решил какво да търся. На картата бе отбелязано „Централен парк“ и езеро „Превъзходно“. Какво ли представляваха? Ами какво ли имаше в музея „Гейтуей“? Звучеше интересно. Ами болницата „Крайна“?
Зловещо име. По-късно разбрах, че „Крайна“ означава край на полета, от който сте се върнали, независимо къде сте пътували. Корпорацията обаче беше длъжна да знае, че тази дума може да има и друго значение. Тези от Корпорацията никога не си правеха труда да щадят чувствата на изследователите.
Онова, което наистина желаех да видя, бе някой хичиянски кораб.
При мисълта за тези кораби изведнъж разбрах колко силно е това мое желание. Чудех се как да изляза на повърхността, където бяха ракетните силози. С една ръка, опряна на парапета и с разтворена карта в другата, тръгнах из тунела. Не ми трябваше много време, за да определя къде се намирам. Бях на кръстовище от пет тунела, което на картата изглежда бе означено като „Източна звезда неподготвени G“. Един от петте тунела водеше към проходна шахта за повърхността, но не знаех кой.
Тръгнах напосоки, стигнах до задънен край и на връщане почуках на една врата за помощ. Отвориха.
— Извинете — казах аз… и спрях.
Човекът, който отвори вратата, изглеждаше на ръст колкото мен, но всъщност не беше. Очите му бяха на нивото на моите, но тялото му свършваше до кръста. Крака нямаше!