В заведението имаше маси за по осем до десет души, но не видях толкова големи компании. Всеки сядаше където му хареса, без да се интересува, че седелият преди това може да се върне на мястото си. За известно време имаше и шест души в белите униформи на бразилския флот. Те седнаха на масата при мен. Приказваха на португалски. Един мъж със златна обеца на ухото дойде да ми прави компания и каза нещо, но не можах да го разбера. (Всъщност доста добре разбрах какво имаше предвид.)
През цялото време, докато бях на Гейтуей, езиковата бариера представляваше проблем. Винаги е била проблем. Гейтуей прилича на международна конференция с повредена преводаческа уредба. Съществува някакъв общоприет език за общуване, в който се използват думи от десетина различни езици, нещо като „Ecoutez, gospodin, tu es verruckt.“ (Извинете господине, вие сте смахнат.) Танцувах два пъти с една от бразилките — слабичко, тъмнокожо момиче с орлов нос и много сладки кафяви очи. Опитах се да й кажа няколко думи. Може би ме разбра. Един от бразилците обаче говореше добре английски и представи както себе си, така и останалите. Запомних само неговото име: Франческо Херейра. Той ме почерпи едно питие и ми позволи и аз да почерпя колегите му. Тогава си спомних, че го бях виждал по-рано. Беше един от онези, които ни проверяваха при пристигането.
Докато коментирахме с Херейра проверката, дойде Дейн, наведе се и изсумтя:
— Отивам да си опитам късмета. Довиждане. Освен ако не искаш и ти да дойдеш.
Поканата не беше от най-сърдечните, но шумът в „Синия ад“ ставаше непоносим. Последвах го и открих, че до „Синия ад“ има истински игрален дом с маси за игра на „21“ и на покер, рулетка с голяма и масивна топка, чашка със зарчета за „барбут“, които се търкаляха по масата толкова дълго, сякаш никога няма да спрат, и дори кът за бакара. Мечников се упъти към масите за „21“ и почука нетърпеливо по облегалката на стола на един от играчите в очакване да се включи в играта. Едва тогава забеляза, че бях дошъл с него.
— О! — възкликна той и обходи с поглед стаята. — Какво ще играеш?
— Бих могъл да играя всичко — отговорих малко тихо и самонадеяно. — Може би малко бакара.
Той ме погледна най-напред с уважение, а после с недоверие.
— Минималната миза е петдесет.
В сметката ми бяха останали пет или шест хиляди долара. Вдигнах пренебрежително рамене.
— Петдесет хиляди — поясни Мечников.
Разколебах се. Мечников продължи равнодушно, докато вървеше към един от играчите, чийто куп от чипове бързо се стопяваше.
— На рулетка можеш да играеш и с десет долара. За повече от останалите игри минимумът е сто. О, мисля, че тук някъде има ротативка. Играе се само с десет долара. — След тези думи той побърза да седене на едно свободно място.
Погледнах за момент и видях на същата маса черновеждото момиче, съсредоточено в картите си.
Разбрах, че не мога да си позволя да играя тук. В същия момент ми стана ясно, че не можех да си позволя и всичките онези питиета, които бях платил и тогава почувствах, колко съм пиян. Последното нещо, което си спомням, беше, че трябваше час по-скоро да се върна в стаята си.
———————————————
Гейтуей е открит от Силвестър Маклен, изследовател на тунелите на Венера. Той намерил в една бърлога хичиянски кораб. Успял някак си да го изкара от бърлогата, после излетял и стигнал до Гейтуей. Корабът му е изложен в док 5–33. Трагичното е, че Маклен не можел да се върне и макар че успял да съобщи за своето местонахождение, като взривил резервоара за гориво на обслужващия модул на своя кораб, умрял, преди други изследователи да успеят да отидат на Гейтуей.
Маклен бил смел и съобразителен мъж. На док 5–33 е поставена паметна плоча в чест на неговия уникален принос за Човечеството.
В негова чест представители на различни вероизповедания извършват благодарствени богослужения.
7.
Лежа на постелката и не се чувствам много удобно. Просто ми е неудобно, физически. Зигфрид казва:
— Говорехме за работата ти, Боб. Много скучна тема, но и много безопасна.