— Да не би да искаш да отмиеш чувствата си, Роб?
— О, не се прави на интересен. Разбирам какво искаш да кажеш. Смяташ, че искам да подменя някои символи от съня с други…
— Роб.
— …добре де. Точно това искам и изглежда, че успявам. Съвсем честно, трябва да отида, искам да кажа, да се изкъпя. Също и до цветарския магазин. Тани е много специална. Много фино същество. Не говоря за секса, макар че там също е чудесна. Тя може да вле… Тя може.
— Роб? Какво искаше да кажеш?
Поех дълбоко дъх и успях да промълвя:
— Тя е чудесна в оралния секс, Зигфрид.
— Роб?
Познах по тона на гласа му, че това не го задоволява. Вокалният репертоар на Зигфрид е много богат, но се бях научил да разбирам част от него. Той смята, че е на път да открие нещо.
— Какво?
— Какво казваш, когато една жена ти прави орален секс?
— Боже, Зигфрид, що за тъпа игра е тази?
— Как го наричаш. Боб?
— О, ти го знаеш не по-лошо от мен, Зигфрид.
— Моля те, кажи ми как му казваш на това, Боб.
— Ами май му казват „Тя ме яде“.
— И как още, Боб?
— Има много изрази! Един от тях е „подаване на глава“. Предполагам, че съм чул поне няколко хиляди.
— Някой друг, Боб?
Започна да ме обзема гняв и болка и изведнъж избухнах:
— Престани с тези шибани игри, Зигфрид! — Коремът ме присвиваше и се страхувах да не напълня гащите. Чувствах се отново като бебе. — Боже Господи, Зигфрид. Като малък си играех с плюшено мече. Сега съм на четирийсет и пет, а разговарям с една глупава машина, сякаш е жив човек.
— Нали има и друг израз, Боб.
— Има хиляди! Кой от всичките искаш да ти кажа?
— Искам да ми кажеш онзи, дето ти беше на устата и премълча. Боб. Моля те, опитай се да го кажеш. За теб този термин има специално значение, затова ти е и трудно да го кажеш.
Свих се върху постелката. Сега наистина плачех.
— Моля те, Боб, кажи го. Какъв е изразът?
— Проклет да си, Зигфрид! „Влизай вътре!“ Това е изразът. „Навътре, още навътре!“
8.
— Добро утро — чух глас точно когато сънувах, че съм затънал в някакъв мек и влажен пясък в съзвездието Орион. — Донесох ти чай.
Отворих очи, погледнах от хамака и видях антрацитено черни очи и пясъчно жълто лице. Разбрах, че съм спал облечен. Някаква отвратителна миризма изпълваше цялата стая. Усетих, че идва от мен.
— Казвам се — обърна се към мен лицето с чая — Шикитей Бакин. Моля те, изпий го. Ще ти помогне да възстановиш изгубената телесна течност.
Погледнах надолу и видях, че тялото му свършва до кръста. Беше същият човек без крака, когото бях видял вчера в тунела. Успях да промълвя само:
— Ъъ? — И като се напънах още допълних:
— Добро утро. — Съзвездието Орион започна да избледнява в съзнанието ми, а с това и усещането, че трябва да се измъкна от втвърдяващите се газообразни облаци. Лошата миризма обаче си остана. Дори за Гейтуей миризмата беше отвратителна. Огледах се и видях, че съм повърнал на пода. Започна отново да ми се повдига. Едва успях да се сдържа, Бакин, като размахваше леко крила, пусна сръчно върху хамака термос с чай, след това се качи върху шкафчетата, седна и каза:
— Мисля, че тази сутрин в 08,00 си на медицински преглед.
— Така ли? — Бях успял да отвия капачката на термоса и да пийна една глътка. Чаят беше много горещ, без захар и почти без всякакъв вкус, но изглежда наклони везните в стомаха ми в обратна посока и ме спаси от по-нататъшно повръщане.
— Да. Така мисля. Такава е практиката. Освен това пиезофонът ти звъня няколко пъти.
Отново успях да кажа само:
— Ъъ?!
— Предполагам, че е бил твоят наставник. Искал е да ти напомни. Сега е седем и петнайсет господин…
— Бродхед — отговорих начумерено, а след това добавих по-приветливо, — името ми е Боб Бродхед.
— Благодаря. Позволих си да проверя дали си се събудил. Изпий си спокойно чая, господин Бродхед. Постарай се да прекараш приятно на Гейтуей.
Бакин кимна с глава, слезе от шкафчето, насочи се към вратата и излезе. С натежала глава, в която при най-малко помръдване сякаш нещо чукаше, слязох от хамака, като внимавах да не стъпя върху бълвоча на пода. Успях да си придам що-годе приличен вид. Помислих да се обръсна, но не се бях бръснал вече дванайсет дена и се отказах. Пък и брадата ми вече бе пораснала, та нямах вид на небръснат, а на човек с брада. Но преди всичко нямах сили.
———————————————
Гейтуей представлява един уникат в историята на Човечеството. Много скоро било разбрано, че той е много ценен, за да бъде даден на група лица или дори на едно правителство. Ето защо била основана Гейтуей Ентерпрайсиз Корпорейшън.