— От друга страна, съществува риск и с онези, които вече са летели и са се върнали невредими. Вечен двигател не съществува. Смята се, че някои от тези, които не са се върнали просто са свършили горивото. Проблемът е в това, че ние не знаем какво представлява това гориво, нито пък колко има от него на кораба и докога ще стигне.
Той потупа дънера и продължи:
— Този, а и всички останали, които виждате тук, са предназначени за екипаж от пет души хичиянци. Разбира се, доколкото можем да преценим. Ние обаче ги използваме за трима души. Изглежда, че хичиянците са проявявали много по-голяма търпимост един към друг от хората, когато им се е налагало да работят в ограничени пространства. Освен тези има и други, по-големи, както и по-малки, но през последните две орбити процентът на завърналите се от тях е много малък. Вероятно се дължи на поредица от несполуки… Във всеки случай лично аз предпочитам триместен, а пък вие — както желаете.
— Тук вече идваме до втория избор, който можете да направите: с кого ще летите. Отваряйте си добре очите. Търсете си другари…
Шери махаше с ръка, докато накрая инструкторът я забеляза.
— Вие казахте „много лош“ — каза тя. — Какво ще рече „много лош“?
Инструкторът обясни търпеливо:
— През последната отчетна година от десет петместни са се завърнали три. Това е при най-големите кораби. Освен това при някои от тях екипажът беше мъртъв.
———————————————
Този душ се включва автоматично два пъти по 45 секунди. Между двете включвания автоматично се пръска шампоан.
Всеки има право на едно къпане на три дни.
Допълнително къпане срещу заплащане по кредитна сметка по цена:
45 секунди — 5 долара
———————————————
— Да — съгласи се Шери, — това е много лошо.
— Не, това въобще не е лошо в сравнение с едноместните кораби. Преди две орбити замина цяла ескадрила, от която се върнаха само два едноместни. Това е лошо.
— Защо става така? — запита главата на венерианското семейство. Казваше се Форханд. Инструкторът го погледна и отговори:
— Ако някога успеете да разберете — каза той, — непременно го кажете на някого. А колкото се отнася до избора на екипаж, за предпочитане е да сте с някой, който вече е летял. Може да намерите, а може и да не намерите. Изследователите, когато открият нещо ценно, получават големи пари и обикновено напускат. Онези от тях, на които щастието още не се е усмихнало, може би не ще искат да напуснат екипажа си. Така че много от вас, зайци, ще трябва да летят с други новаци. — Той огледа замислено групата. — А сега да се залавяме за работа. Комплектувайте екипи от по трима души — няма значение с кого; тук не се избират партньори — и се качете в един от тези обслужващи модули. Не пипайте нищо. Предполага се, че са в дезактивирано състояние, но трябва да ви кажа, че не винаги остават дезактивирани. Само се качете, влезте в контролната кабина и изчакайте инструктора.
За първи път чух, че имало и други инструктори. Огледах се за да разбера, кои са учители и кои ученици, когато той попита:
— Имате ли други въпроси?
— Да, как се казвате — отново запита Шери.
— Пак ли съм забравил? Казвам се Джими Чоу. Беше ми приятно. Сега да продължим.
Аз самият сега зная много повече, отколкото моя инструктор, включително и онова, което се случи с него самия половин орбита по-късно — бедния симпатичен Джими Чоу. Излетя преди мен и се върнал мъртъв, докато бях на полет. Избухнал пожар и той се опекъл жив. По онова време обаче знаеше неща, които за мен бяха странни и чудесни.
И така ние изпълзяхме през странния елиптичен люк, който позволява да се промушиш между спомагателните двигатели и да влезеш в обслужващия модул и оттам, по една стълба, в основната ракета.
Влязохме вътре и се заозъртахме като Али Баба в пещерата със съкровищата. Над нас нещо прошумоля. Погледнах нагоре и видях една глава с две гъсти вежди и красиви очи. Беше момичето, с което танцувах предната вечер.