Шери ме хвана за ръка и ме затегли встрани. Минаха пет души от стражевите кораби, облечени в летателните си униформи: американец и бразилец в синьо, руснак в бежово, венерианец в бяло и китаец в обичайното черно и кафяво. Тези от американския и от венерианския кораб бяха жени. Лицата им бяха различни, но всички те изразяваха смесица от дисциплина и отвращение.
— Да се махаме! — задърпа ме Шери. Нито тя, нито пък аз искахме да гледаме как петимата ровеха в останките. Целият ни клас — Джим Чоу, Клара и останалите учители и ученици се затътрихме обратно към учебната зала. Не бързахме. Обръщахме се назад да видим какво става в дока, Когато отвориха кораба, от него лъхна на застоял въздух. Не зная как да ви го опиша; миришеше като на прекипели джибри. Миризмата беше толкова неприятна, че дори и при вонящия въздух на Гейтуей трудно се понасяше.
Учителката слезе на своя хоризонт — доста ниско, в района на скъпите наеми около хоризонт „Спокойствие“. Когато й пожелах спокойна нощ и тя вдигна поглед към мен, забелязах, че плаче.
———————————————
Известно е, че механизмът за междузвездни пътувания е затворен в осмостенната кутия, която се намира под централния стабилизатор на триместните и петместни кораби и в санитарния възел на едноместните.
Досега никой не е успял да отвори такава кутия. Всеки опит е завършвал с експлозия със сила приблизително 1 килотон. Изпълнява се голяма изследователска програма за безопасно отваряне и ако вие, като партньори с ограничени права, имате някаква информация или предположения в тази връзка, трябва незабавно да се свържете с някой от представителите на Корпорацията.
Отварянето на кутията е строго забранено! Бърникането в кутията или акостирането в някой от доковете на Гейтуей на кораб, в контролната кутия на който е бърникано, е строго забранено. Наказанието е отнемане на всякакви права и незабавно изгонване от Гейтуей.
Селекторът за избиране на курс също крие потенциална опасност. При никакви обстоятелства не трябва да се опитвате да променяте курса по време на полет. Нито един кораб, на който е правен такъв опит, не е успял да се завърне.
———————————————
Шери и аз се разделихме пред вратата на Форхандови. Обърнах се към нея, но тя ме изпревари:
— Смятам да си лягам — каза тя. — Съжалявам, Боб, но знаеш ли, просто вече нямам желание.
9.
Не зная защо всъщност продължавах тези глупави сеанси по психоанализа. Провеждаха се всяка сряда следобед, а Зигфрид не ме приемаше, ако преди това бях пил или вземал наркотик. По този начин ми се проваляше целия ден, а всеки един ден ми струваше страшно много. Просто не можете да си представите колко много се харчи при живота, който водех. Само наемът за апартамента на площад „Вашингтон“ ми струваше осемнайсет хиляди долара на месец. За правото да живея под „Големия балон“ още три хиляди. (На Гейтуей животът не е толкова скъп.) Бях платил и няколко тлъсти сметки за кожи, вино, дамско бельо, бижута, цветя… Зигфрид смята, че се опитвам да си купя любов. Може и да е прав. Наистина е така, но какво лошо има в това? Мога да си го позволя. А пък да не говорим колко ми струва пълното здравно обслужване.
Сеансите при Зигфрид обаче са безплатни. Пълното здравно обслужване включва, по избор, и психотерапия. За тази цена, с други думи безплатно, бих могъл да се подложа на групова терапия или пък на индивидуален вътрешен масаж (мозъчна промивка). На тази база понякога си правех майтап с него.
— Макар че представляваш чувал с ръждиви болтове — закачах го аз, — не си много добър. Но пък не си скъпчия.
На това той най-често отговаряше:
— Ако се съглася, че не съм, ще ти се повдигне ли самочувствието?
— Не особено.
— Тогава защо трябва непрекъснато да ми напомняш, че съм робот? Или че мога да върша само онова, което е заложено в програмата?
— Предполагам, че просто ми писва от теб, Зигфрид. — Зная, че това няма да го задоволи, затова продължавам с обясненията. — Провали ми цялата сутрин. Онази приятелка, С. Я. Лавровна, прекара нощта с мен. Това случайно да ти говори нещо? — Разказах малко за С. Я., включително как изглежда в гръб, когато си отива, с прав панталон и тъмнозлатиста коса стигаща до кръста.
— Изглежда много красива — отбелязва Зигфрид.
— Така е. Бас държа. Единственият й недостатък е, че сутрин спи до късно. Точно когато започне да се разбужда, трябва да излизам от вилата над Тапанско море и да идвам при тебе.