Дете! Не бях очаквал, че на Гейтуей може да има и деца. Беше съвсем мъничко, може би на година и половина. Играеше с топка — толкова голяма и толкова бавна, че приличаше по-скоро на балон.
— Здравей, Боб.
Това беше другата изненада. Жената, която ме поздрави, беше Клара Моинлин. Отговорих й, без да се замислям.
— Не знаех, че имаш малко дете.
— Нямам. Това е Кейти Франсиз. Майка й я пуска от време на време да идва при мен. Кейти, това е Боб Бродхед.
— Здравей, Боб — поздрави малкото същество, като ме гледаше от разстояние. — Ти да не си приятел на Клара?
— Надявам се да съм. Тя ми е учителка. Искаш ли да играем на гоненица?
Кейти свърши с проучването и ми отговори точно и ясно, също като възрастен:
— Не зная как се играе на гоненица, но ще ти донеса шест черници. Това е единственото, което можеш да получиш.
— Благодаря ти — казах аз и седнах до Клара, която седеше обгърнала с ръце колене и наблюдаваше детето.
— Много е умна.
———————————————
Ние ви приветстваме и ви пожелаваме приятно прекарване в парка. Не късайте цветя или плодове! Не мачкайте растенията! По време на посещението вие можете да ядете от всички плодове, които са паднали, в следните количества:
Грозде, череши 8 зърна на човек
Други дребни плодове
или ягоди 6 броя на човек
Портокали, лимони,
круши 1 брой на човек
Забранено е махането на камъчетата от алеите! Всички отпадъци да се изхвърлят в кошчетата!
СЛУЖБА „ПОДДЪРЖАНЕ“ ГЕЙТУЕЙ КОРПОРЕЙШЪН
———————————————
— Сигурно. Трудно ми е да преценя, понеже наоколо няма други деца. Тя не е изследовател, нали?
Питах съвсем сериозно, не си правех майтап, но Клара истински се развесели.
— Родителите й летят винаги заедно — почти винаги. Точно сега майка й не участва в изследвания. Понякога това е възможно и много изследователи правят така. На човек може да се наложи много дълго да проучва към какво са се стремели хичияните, преди да се опита да намери собствени отговори на загадките.
— Звучи опасно.
Тя ми шътна, Кейти се бе върнала с по три черници във всяка от ръчичките си. Носеше ги с разтворени шепички от страх да не ги смачка. Детето ходеше по много странен начин, така че минимално да натоварва мускулите на бедрата и прасците си; сякаш отблъскваше последователно крачетата си и плуваше до следващата стъпка. Опитах този начин на ходене и видях, че при гравитация почти нула той е доста ефикасен, но рефлексите непрекъснато ми изневеряваха. Предполагам, че човек трябва да е роден на Гейтуей, за да го върши естествено.
В парка Клара беше много по-спокойна и по женствена от онази Клара, която познавах като учителка. Веждите й, които изглеждаха мъжки и заплашителни, сега бяха дружелюбни и открити. Тя все още миришеше много приятно.
Беше много приятно да седим така и докато разговаряме спокойно, момиченцето тихо да играе около нас с топката. Сравнявахме местата, на които сме били, и не намерихме нищо общо. Единственото що-годе общо беше, че бях роден почти на същата дата, както и брат й, по-млад от нея почти с две години.
— Обичаш ли брат си? — попитах аз просто за да продължи разговора.
— Разбира се. Той е по-малкият, Зодия „Овен“. Роден е на противостоянието Меркурий-Луна. Това е причина да бъде капризен и меланхоличен. Мисля, че животът му ще бъде труден.
Не ми беше толкова интересно да я питам какво е станало с него, колкото дали наистина вярва в тези глупости, но нямаше да е тактично. Продължи да разказва:
— Аз самата съм зодия „Стрелец“. Ти коя зодия си? О, разбира се. Ти трябва да си от същата зодия като Дейви.
— Предполагам — отговорих уклончиво. — Аз не разбирам много от астрология.
— Не астрология, а съставяне на хороскопи. Едното е суеверие, а другото наука.
— Хм.
Тя се засмя.
— Виждам, че си присмехулник. Дали вярваш или не няма никакво значение. Вярваш ли — добре, ако ли пък не вярваш — пак добре. Не е необходимо да вярваш в закона за гравитацията, за да се размажеш, ако паднеш от двестаетажна сграда.
Кейти, която седеше тихичко до нас, попита учтиво:
— Спорите ли?
— Не, сладката ми — Клара я помилва по главичката.
— Добре, Клара, а сега трябва да се къпя, а, струва ми се, че тук не мога да сторя това.
— Време е да се прибираме. Радвам се, че се видяхме, Боб. Пази се от меланхолия, чуваш ли. — Тръгнаха си хванали се за ръка. Клара се стараеше да не изостава от бързия ход на момиченцето. Беше много сладко… като снежинка.