— Няма бозайници и следователно няма защо да се страхуваш, така ли? Но ако има инсекти, или влечуги или длуглачи…
— Длуглачи ли? Това пък какво е?
— Дума, с която искам да ти кажа, че може да има такъв вид живи същества, за които никога не сме чували, от стомаха на които не се отделя метан, но които ядат хора.
— О-о, разбирам. Добре. Ще взема револвер и двайсет патрона. Казвай следващия въпрос.
И така продължаваме по конспекта. Когато в началото започнахме да се препитваме и стигахме до такъв момент Шери обикновено казваше: „О, няма защо да се безпокоя, защото ти ще бъдеш до мен“, или „Целуни ме, глупчо“. Скоро обаче престанахме с това.
Въпреки това всичките се дипломирахме. Направихме си абитуриентска вечер: Шери и аз, семейство Форханд, останалите, с които пристигнахме заедно от Земята, както и шест-седем други, дошли от различни места. Не поканихме външни хора освен учителите, но те не бяха външни. Дойдоха до един, за да ни пожелаят успех. Клара закъсня, целуна всички подред, мъже и жени, дори и онова финландско момче с непонятния език, който получи всички инструкции на магнитна лента. Това момче щеше да си има проблеми. Администрацията на Гейтуей имаше ленти с инструкции на всички езици, но ако нямаха точния диалект, правеха презапис чрез транслаторна програма на най-близкия аналог. За участие в курса това беше добро решение, но по-късно започваха проблемите. Човек, чийто език никой не разбира, трудно можеше да намери екипаж, който да го приеме. Тази езикова бариера не му позволяваше да научи друг език, тъй като на Гейтуей нямаше жив човек, който да говори финландски.
Бяхме се разпрострели в тунела на разстояние три врати в двете посоки от тази на Шери, Форханд и моята. Танцувахме и пяхме до късно през нощта — докато някои от нас не почнаха да падат от умора. След това включихме монитора на пиезовизията, за да видим какви полети бяха обявени. Препили и препушили размесихме картите и теглихме чоп кой да избира пръв. Спечелих аз.
Нещо прещрака в главата ми. Не, не бях изтрезнял. Съвсем не. Бях все още развеселен, разгорещен, открит за всякакви човешки възприятия. Но част от ума ми се проясни, чифт прозорливи очи се взряха в бъдещето и взеха решение.
— Аа-а — казах аз, — сега точно смятам да пропусна шанса си. Сес, ти си втори номер. Можеш да теглиш.
— Три-едно-нула-девет — прочете припряно той. На неотдавна проведено семейно съвещание Форхандови бяха взели единодушно решение да пътуват. — Благодаря ти. Боб.
Отговорих с великодушен пиянски жест. Всъщност нямаше за какво да ми благодари. Полетът беше с едноместен кораб, а аз за нищо на света не бих пътувал с такъв. Все по тази причина на монитора нямаше нито един курс, който да ми хареса. Усмихнах се на Клара и й намигнах. Остана сериозна, но и тя ми намигна. Бе разбрала, че всичко ми е ясно: тези полети бяха изостанали. Никой не искаше да ги вземе. Най-добрите се разграбваха още с обявяването от току-що завърнали се постоянни екипажи.
Шери трябваше да тегли пета и когато дойде нейния ред, тя се обърна към мен:
— Смятам да приема триместния, ако успея да намеря екипаж за него. Какво ще кажеш. Боб? Искаш ли да дойдеш с мен?
Изхихиках и отвърнах:
— Шери, никой от онези, които са се върнали, не го иска. Това е брониран кораб и не се знае къде по дяволите може да те откара. Освен това на командния панел има прекалено много зелено, а това не ми харесва. (Всъщност, разбира се, никой не знаеше какво означават цветовете, но в училището имаше такова суеверие, че много зелено означава свръхопасна мисия.)
———————————————
ЖИЛЕТ, РОНАЛД К., излетял миналата година. Ако някой знае нещо за него, моля да се обади на съпругата му, Анабел, Канадско посолство, Тарзис, Марс. Добро възнаграждение.
ПИЛОТИ НА РЕДОВНИ ЛИНИИ използвайте рационално парите си, докато сте на полет. Инвестирайте в съвместни фондове, акции, земя и други подходящи капиталовложения. Умерена консултантска тарифа.(тел. 88–301)
ПОРНОДИСКОВЕ за вашите продължителни, самотни пътувания. 50 часа, 500 дол. Търсят се също модели. Всички, които се интересуват или искат да направят поръчка, да позвънят на 87–108.
———————————————
— Това е единственият свободен триместен, пък и има премия — каза тя.
— Без мен, скъпа. Попитай Клара. Тя е печена и аз високо ценя нейното мнение.