После престанахме да говорим за това, погледнахме се и отвърнахме очи встрани.
———————————————
От Шикитей Бакин до Аритсуне, негов уважаван внук
С огромна радост научих за раждането на първото ти дете. Не се отчайвай. Следващото сигурно ще бъде момче. Много се извинявам, че се забавих с отговора, но тук няма нищо интересно.
Работя и се опитвам да създам малко красота там където мога. Може би някой ден отново ще отида на мисия. Без крака не е лесно. Сигурно ще си купя нови крака. Преди два месеца имаше едни, които организмът ми сигурно нямаше да отхвърли. Но цената! За тези пари сигурно бих могъл да си осигуря пълно здравно обслужване. Ти си много добър внук като настояваш да използвам средствата си за това, но все още не съм решил. Сега ти изпращам половината от парите, които имам, за да помогна в посрещането на разходите по моя праправнук. Ако умра тук, ще получите и останалата част за теб и за другите, с които ти и твоята жена ще се сдобиете не след дълго. Такава е моята воля. Моля те да я приемеш.
Много любов и на трима ви. Ако можеш, изпрати ми холоснимка на цъфнали вишни — сигурно скоро ще цъфтят, нали? Тук човек губи чувство за сезоните на Земята.
———————————————
Въпреки всичко казано, ние не се готвехме да летим. Просто не ни стискаше. Последното излизане на Клара беше по повторен маршрут, а пък аз не бях направил дори и това.
— Е — каза Клара и се протегна, — смятам да се кача горе и да спечеля някой и друг долар в казиното. Ти ще дойдеш ли?
Поклатих отрицателно глава.
— Мисля, че е по-добре да се върна на работа, ако все още имам такава.
Целунахме се на входа на проходната шахта и се хванах за въжето нагоре. Когато стигнахме до моя хоризонт, протегнах ръка, тупнах я по крака и скочих. Настроението ми не беше много добро. Бяхме положили толкова много усилия да се убеждаваме един друг, че никой от обявените досега полети не обещаваше награда, която да оправдава риска, че почти повярвахме.
Не бяхме споменали обаче, че има и друг вид награди: премии за риск.
Трябва да си много закъсал, за да разчиташ на тях. Имаше случаи, когато Корпорацията определяше поощрителна награда от половин милион за екипаж, който да лети по курса на незавърнал се предишен екипаж. Техните аргументи са, че е предишния кораб може би се е случило нещо непредвидено — да е останал без гориво или нещо подобно и вторият кораб дори да спаси първия. (Голям шанс, няма що!) Разбира се, по-голяма е вероятността онова, което е погубило първия екипаж, да е все още там, готово да погуби и втория.
По-късно започнаха да предлагат по един милион, а след това и пет милиона за опити за промяна на курса след излитане.
Размера на наградата повишиха поради липса на доброволци за такива полети, след като нито един от тях не се завърна. Впоследствие съкратиха полетите поради голямата загуба на кораби и накрая съвсем ги преустановиха. От време на време Корпорацията пускаше по някое хибридно табло за управление, някой нов, по-бърз компютър, който да работи заедно с хичиянското табло. Тези кораби също не си заслужават риска. Хичиянското табло за управление сигурно е блокирано от съображения за сигурност. По време на полет курсът не може да се променя. А може би изобщо не може да се променя, без да се разруши кораба.
Веднъж видях едни хора, които се съгласиха да летят срещу премия за риск от десет милиона. Някакъв гений от основните акционери на Корпорацията бе измислил как да се транспортират наведнъж повече от пет души или еквивалентния им товар. Не знаехме как да построим хичиянски кораб, а никога не беше намерен по-голям. „Големият специалист“ бе решил, че тази пречка може да се преодолее, като се използва един петместен кораб като влекач.
От хичиянски метал построиха нещо като шлеп. Натовариха го с разни боклуци и го вързаха с въже към обслужващия модул. Включиха двигателя на модула (той е обикновен ракетен двигател с течно гориво).
Цялата операция наблюдавахме по пиезовизията. Видяхме как обслужващия модул издигна кораба, как въжето се опъна, а после се отпусна. Беше най-глупавата идея, която може да съществува.
След това, изглежда, включиха хичиянския двигател.
———————————————
Кораб 5–2, Маршрут 08D33. Екипаж Л.Конйечни, Ф.Ито, Ф.Лаунсбъри, А.Акага. Време на пътуване 27 дни и 16 часа. Неидентифицирана главна звезда, много вероятно от куп 47 Туканае.