Работата е там, че в тази посока не са изпълнявани много такива програми, а изглежда също, че когато са изследвали звездното небе, Гейтуей не е бил точно там, където са били насочени телескопите.
Звездната астрономия обикновено извършва изследвания далече от Слънцето, докато слънчевата астрономия изследва плоскостта на еклиптиката. Гейтуей се движеше по орбита под прав ъгъл на еклиптиката. Така тази орбита се пада по средата между тези две области на изследване.
Пиезофонът иззвъня и един глас обяви: "След пет минути акостираме! Върнете се по местата си и затегнете коланите!
Почти бяхме пристигнали.
Шери Лофат се пресегна през мрежата на хамака и ми стисна ръката. Отговорих на стискането. Никога не бях спал с нея. Дори не бях я виждал, докато не се оказа в съседния хамак. Корабът се затресе. Вибрациите бяха почти сексуални. Сякаш се канехме да правим най-голямата любов по най-добрия възможен начин. Това обаче не беше секс. Това беше Гейтуей!
Когато хората започнали да ровят повърхността на Венера, открили хичиянски жилища.
Не намерили обаче никакви хичиянци. Кои са били тези същества? Кога са били на Венера? Кога са я напуснали? Не е било намерено дори мъртво тяло, което да бъде ексхумирано и аутопсирано. Само тунели, пещери, няколко незначителни дребни предмети, изработени от хичиянците. Технологически чудеса, на които хората се чудят и се опитват да пресъздадат.
———————————————
(Препис от въпросите и отговорите зададени на професор Хеграмет след неговата лекция.)
В. Как са изглеждали хичиянците?
Професор Хеграмет: Никой не знае. Не е намерено нищо, което да наподобява снимки, или рисунка, или книга. Само две или три карти.
В. Имали ли са система за съхраняване на знания, нещо като писменост?
Професор Хеграмет: Сигурно са имали, но не знаем каква. Допускам, че… но това е само мое предположение.
В. Какво?
Професор Хеграмет: Да, представете си нашите методи за съхранение на информация и как биха били приети в предтехнологическата ера. Ако бихме дали, да речем, на Евклид една книга, той сигурно би се досетил какво представлява тя и вероятно написаното в нея. Но ако бихме му дали една касета? Той не би знаел какво да прави с нея. Подозирам, не, убеден съм, че съществуват някакви хичиянски „книги“, но ние просто не можем да ги разпознаем. Такава книга може би представлява пръчка от хичиянски метал. Или може би онази Q-спирала в кораба, действието на която изобщо не разбираме. Това са нови идеи. Правени са изследвания за магнитни кодове, за микронабраздяване от рода на това при грамофонните плочи, за химически структури. Засега никакъв успех! Може би все още нямаме нужния ни инструмент, за да открием търсената информация.
В. Има още нещо около хичиянците, което просто не мога да разбера. Защо са напуснали всички тези тунели и места? И къде са отишли?
Професор Хеграмет: Мила госпожице, и на мен самият този въпрос не ми дава мира.
———————————————
После някой намерил хичиянска карта на Слънчевата система. На нея били нанесени Юпитер със своите луни, Марс, външните планети и двойката Земя-Луна. И Венера, която била отбелязана с черно на обратната страна на светещата хичиянска метална карта. И Меркурий, и едно друго небесно тяло, единственото освен Венера, отбелязано с черно. Орбитално тяло, разположено в перихелия на Меркурий и извън орбитата на Венера, наклонено на деветдесет градуса спрямо равнината на еклиптиката, така че никога не се доближава до горните планети. Небесното тяло никога не било идентифицирано от земните астрономи. Предполага се, че това е комета или астероид — разликата е само в названието, — който поради някаква причина е представлява специален интерес за хичиянците.
Рано или късно една телескопна сонда вероятно щяла да проучи тази следа, но не се наложило. Знаменитият Силвестър Маклен, който дотогава не бил известен с нищо, намерил един хичиянски кораб и пристигнал на Гейтуей, където и умрял. По-късно НАСА отклонила един свой кораб от хромосферата на слънцето и така Гейтуей бил достигнат и открит от човечеството.
Вътре бяха звездите.
Вътре, за да бъда по-малко поетичен и повече прагматичен, имаше почти хиляда малки космически кораби, приличащи на гъби. Бяха с различна форма и големина. По-малките имаха в горния си край копчета като гъбите, отглеждани в тунелите на Уайоминг и продавани в супермаркетите. По-големите бяха със заострен връх като гъбата мръчкула. Вътре в шапките на гъбите се намираха каюти и непознат ни енергиен източник. „Пънчетата“ на тези „гъби“ представляваха обикновени ракетни кораби с химическо гориво от типа на онези, които кацнаха на Луната при изпълнение на първата космическа програма.