— Наистина ли ти взриви резервоарите?
— По дяволите, Зигфрид — изругах аз, — не зная. Канех се да го направя. Бях се пресегнал да натисна копчето.
———————————————
1. Признава се, че откритият от вас маршрут до Гейтуей Две съкращава времето за пътуване и сравнение с предишния стандартен маршрут до този обект.
2. По решение на Съвета вие получавате право на лицензионни възнаграждения от 1 процент от всички доходи от бъдещи полети по този маршрут и 10,000 долара авансово срещу посочените авторски възнаграждения.
3. По решение на Съвета за нанесени щети на използвания от вас кораб се санкционирате с половин процент от посочените авторски възнаграждения и с половината от отпуснатия ви аванс.
Следователно КРЕДИТЪТ по вашата сметка е както следва:
Аванс за лицензионни възнаграждения (заповед на Съвета А-135-7), минус санкцията (заповед на Съвета А-135-8): 5,000 дол.
Личното ви САЛДО е: 6,192 дол.
———————————————
— А не е ли възможно от кораба, който си решил да напуснеш, да са взривили резервоарите с горивото от двата обслужващи модула?
— Напълно е възможно, но не зная дали са го направили. Във всеки случай — отговарям аз, — ти не можеш да ми дадеш алиби, че не съм мислил да направя това. Зная, че Дани или Клара може да са натиснали копчето преди мен. Но аз се пресегнах да го натисна!
— А кой кораб очакваше да се измъкне?
— Техният! Не, моя — коригирах се аз. — Не, не зная.
Зигфрид каза тъжно:
— В действителност това е било проява на здрав разум от твоя страна. Ти си знаел, че всички не можете да се спасите. Не е имало време. Единствената възможност е била или някой от вас да умре, или всички да умрете. Ти си избрал възможността да видиш, че някой ще оцелее.
— Глупости! Аз съм просто убиец!
Настъпва пауза, през която електрониката в Зигфрид действа.
— Боб — подхваща внимателно той, — мисля, че си противоречиш. Не каза ли, че тя е още жива в онзи дисконтинюитет, в онова прекъсване на времето?
— Така е! За тях времето е спряло!
— Тогава как е възможно да си убил някого?
— Какво?
— Как би могъл да убиеш някого? — повтаря въпроса си той.
— …не зная — отговарям аз, — но съвсем честно ти казвам, Зигфрид, днес повече не ми се мисли по въпроса.
— Няма никаква причина, поради която трябва да мислиш, Боб. Не зная дали си даваш сметка колко много постигна през последните два часа и половина. Гордея се с теб!
———————————————
Сметката ви е кредитирана със следните суми:
Гарантирана премия за Мисия 88-90А и 88-90В
(оцеляване) общо: 10,000,000 дол
Научна премия, присъдена от Съвета: 8,500,000 дол
Всичко: 18,500,000 дол
Разполагате общо с: 18,500,000 дол
———————————————
Странно, нелепо, но аз вярвам, че той наистина се гордее, макар че не представлява нищо повече освен електроника — хичиянска електроника, холограми и останалото, което ми дава основание да го смятам за добър и да му вярвам.
— Можеш да си тръгнеш когато пожелаеш — казва той и става, а после отново сяда във фотьойла, съвсем като истински човек, и дори ми се усмихва! — Искам да ти покажа нещо.
Защитата ми беше напълно разгромена. Можах само да попитам:
— Какво е това нещо, Зигфрид?
— Онази друга наша възможност, за която споменах, Боб — казва той, — онова нещо, което никога не сме използвали. Искам да ти покажа друг пациент от същото време.
— Друг пациент ли? Той допълни тихо:
— Погледни в ъгъла, Боб.
Погледнах и… видях, че беше тя.
— Клара! — Щом я видях, разбрах, откъде я бе взел Зигфрид. От онази машина на Гейтуей, която провеждаше сеанси с Клара. Тя висеше бавно, с ръка опряна на библиотеката, краката й бавно се люлеят във въздуха и говори сериозно. Гъстите й черни вежди са смръщени, а лицето й се усмихва, гримасничи и изглежда мило, приканващо, успокоено.
— Ако искаш, можеш да чуеш какво казва, Боб.
— Налага ли се?
— Не непременно. Но няма нищо, от което да се страхуваш. Тя те обича, Боб, по най-добрия начин, който й е познат. По същия начин, по който и ти я обичаш.
Дълго се рових в паметта си и най-сетне казах:
— Махни я, Зигфрид.
В стаята за почивка едва не заспах. Никога по-рано не се бях чувствал така облекчен.
Измих се, запалих още една цигара и излязох на ярката дневна светлина под Балона и всичко ми изглеждаше толкова добро и нежно. Мислех за Клара с любов и нежност. След това се сетих за С.Я., с която тази вечер имах среща — ако вече не съм закъснял! Но тя ще чака, тя е добър разузнавач. Почти толкова добър, колкото и Клара.