Оставаше голямата луна на газовия гигант.
— Провери я! — нареди Сам.
Мохамад измърмори:
— Не изглежда обещаваща.
— Не те питам какво мислиш, а ти нареждам какво да правиш — сряза го Сам. — Провери я.
— Престанете, моля. — обади се Клара.
Хам я погледна изненадан, вероятно заради думичката „моля“, но се подчини.
Той натисна едно копче и каза:
— Следи от кодирано електромагнитно излъчване. — В единия край на екрана на скенера се появи слаба синусоидална крива, набръчка се леко, а след това се изправи и се превърна в абсолютно неподвижна права.
— Отрицателна — каза Хам. — Аномална временно-температурна зависимост.
За мен това беше нещо ново.
— Какво значи „аномална временно-температурна зависимост“? — запитах аз.
— Нещо от рода на затопляне след залязване на слънцето — отговори припряно Клара. — Добре. Тази линия беше хоризонтална.
— И другите бяха такива — каза Хам. — Голяма отражателна способност от повърхност от хичиянски метал.
Бавна синусоидална вълна и след това нищо.
— Хм — каза Хам.
— Ха. Останалите следи не отговарят. Метан не може да има поради отсъствие на атмосфера и така нататък. Какво ще правим, шефе?
Сам отвори уста, но Клара го изпревари:
— Извинете — каза тя начумерено — но кого имаш предвид като казваш „шефе“?
— О, млъкни — отговори нетърпеливо Хам. — Разбира се, че Сам.
Кахан погледна Клара и снизходително се усмихна.
— Ако искаш нещо да кажеш, кажи го направо, не се притеснявай — подкани я той. — Според мен трябва да влезем в орбита около луната.
— Само губене на време! — отсече Клара. —
Мисля, че това е безразсъдство.
— Можеш ли да предложиш нещо по-добро?
— Какво означава „по-добро“? В какъв смисъл?
———————————————
МУЗИКАЛНИ ЗАПИСИ за празненства. 87–429.
КОЛЕДА наближава! Не пропускайте възможността да купите подаръци за близките си: гениално изработен пластмасов модел на Гейтуей или Гейтуей Две; вземете го и ще видите прекрасната гледка на снежна виелица от автентичен звезден прах от света Пеги; холодискове на пейзажи; ръчно изработени отличителни гривни и много други. Тел. 88–542.
ИМАТЕ ЛИ сестра, дъщеря, приятелка на Земята? Желая да кореспондирам. Цел брак. 86–032.
———————————————
— Виж какво — отговори Сам сдържано, — не сме огледали цялата луна. Върти се много бавно. Бихме могли да я заобиколим с обслужващия модул. На обратната й страна може да има цял хичиянски град.
— Как ли пък не — Клара подсмъркна почти беззвучно и по този начин доизясни повдигнатия въпрос. Момчетата престанаха да спорят. И тримата вече се бяха упътили към обслужващия модул. В капсулата останахме само двамата с Клара.
Тя влезе в тоалетната. Запалих цигара — последната — и духнах струйка въздух, която се провря през кръгчетата издухани по-рано и увиснали в неподвижния въздух. Капсулата леко се въртеше и пред погледа ми се мерна далечния кафеникав диск на луната, а минутка по-късно и огнената диря от двигателя на обслужващия модул. Чудех се какво щях да правя, ако им свърши горивото, или катастрофират, или им се случи нещо друго? Не виждах какво друго бих могъл да направя, освен да ги оставя. Но онова, което не можех да реша, дали бих могъл наистина да го сторя.
Решението на Сам наистина представляваше ужасен, безсмислен риск.
Какво търсехме тук? Нима бяхме пътували стотици, хиляди светлинни години само за да си счупим главите?
Изведнъж усетих, че се държа за главата, сякаш тази метафора беше реална. Извадих угарката от устата си, изгасих я и я пуснах в плика за отпадъци. Наоколо се носеха малки частички пепел, безразсъдно изтръскана от мен, но нямах желание да ги събера. Наблюдавах пъстрия полумесец на планетата да се люлее в ъгъла на екрана и му се възхищавах като на произведение на изкуството. Жълтеникаво-зелен на границата между осветената и неосветената част, аморфно-черен в останалата. Виждаше се докъде достига външната, по-разредена част на атмосферата. Няколко ярки звезди примигваха през нея. Останалата част беше толкова плътна, че нищо не се виждаше. Разбира се, не можеше и да се мисли за кацане. Дори и да имаше твърда повърхност, тя можеше да бъде обвита с плътна пелена от газ, която щеше да направи оцеляването невъзможно. Корпорацията казваше, че ще построи такъв обслужващ модул, който да може да прониква във въздух като този на планетата Юпитер. Може би някой ден наистина ще го построи. Засега обаче тя не можеше с нищо да ни помогне.
Клара все още беше в тоалетната. Опънах сгъваемото си легло напряко в кабината, наместих се в него и заспах.