Четири дни по-късно те се върнаха. Без нищо! Дред и Хам бяха мрачни, мръсни и раздразнителни. Сам Кахан изглеждаше по-весел. Не можеше да ме заблуди. Ако бяха намерили нещо ценно, щяха да ни съобщят по радиото. Все пак бях любопитен и запитах:
— Каква е равносметката. Сам?
— Кръгла нула — отговори той. — Само скала. Няма и трошичка, която да си струва кацането. Но имам една идея.
Клара се изправи до мен и го изгледа любопитно. Погледнах подред останалите двама. Имаха вид на хора, които знаеха какво е намислил Сам, но то не им харесва.
— Вие знаете — продължи Сам, — че това е една двойна звезда.
— Откъде знаеш? — попитах го аз.
— От данните от скенера. Видяхте онова голямо синьо бебе в далечината… — Огледа ни, усмихна се и продължи. — Та, не зная в каква посока се намира то сега, но когато направихме първите снимки, беше близко до планетата. Във всеки случай сигурно е наблизо, ето защо насочих скенерите към него и те засякоха посоката на движение. Не мога да не им вярвам. Това трябва да е втората, по-малката от двойната звезда; по-голямата е тази тук. Намира се на не повече от половин светлинна година.
— Може да е блуждаеща звезда, Сам — възрази Хам Тайе, — нали ти казах? От онези, които минават през нощта.
Кахан вдигна рамене.
— Дори и да е така, звездата е наблизо.
Клара попита:
— Има ли планети?
— Не зная — призна Сам. — Един момент — мисля, че има.
Погледнахме към екрана. Нямаше никакво съмнение за коя звезда говори Кахан. Беше по-ярка от Сириус, гледана от земята, видима величина най-малко минус две.
Клара добави тихо:
— Това наистина е интересно, но се страхувам, че не те разбирам, Сам. Половин светлинна година при максимална скорост в най-добрия случай изисква пътуване две години, и то при условие, че имаме достатъчно гориво. А ние нямаме.
— Това ми е известно — съгласи се Сам, — но си мислех, че ако можем да изфорсираме малко двигателя на главния модул…
Бях поразен, като се чух да крещя:
— Не! — Целият треперех. Не можех да се спра. Чувствах как ужасът ми се редува с ярост. Мисля, че ако в този момент имах пистолет, щях да застрелям Сам, без да му мисля.
Клара ме хвана за ръка.
— Сам — каза тя с тон, който за нейния начин на говорене беше много деликатен, — зная как се чувстваш. — Кахан бе извършил пет безрезултатни полета. — Бас държа, че е възможно.
Сам погледна смаян, подозрителен, настръхнал.
— Така ли мислиш?
— Искам да кажа, че ако в този кораб бяха хичияици, а не обикновени глупаци, каквито всъщност сме ние — да, тогава щяхме да знаем какво вършим. Щяхме да излезем навън, да огледаме и да извикаме: „Господи, та това там са нашите приятели…“ или пък, нали знаете, когато изберат нов курс и пристигнат тук: „Я виж ти, нашите приятели са се преселили“, а след това щяхме да си кажем: „Хайде да прескочим до новия им дом“. После щяхме да бутнем тук, да натиснем там и да се понесем към онази огромна синя планета. — Клара спря и го погледна, без да пуска ръката ми. — Само че ние не сме хичиянци. Сам.
— Дявол да го вземе, Клара! Зная всичко това. Но все пак трябва да има начин…
Тя кимна.
— Сигурно има, само че ние не го знаем. Онова, което знаем, Сам, е, че няма хичиянски кораб, който някога да е променил зададения курс и да се е върнал, за да може да ни каже, как е сторил това. Забрави ли? Нито един!
Сам отправи поглед към люка, впери взор в голямата синя звезда и предложи:
— Нека да гласуваме.
Резултатът бе, разбира се, четири срещу един и Хам Тайе непрекъснато стоеше между Сам и командното табло, докато не надминахме свръхсветлинната скорост на път за дома.
Пътуването обратно към Гейтуей не беше по-дълго от предишното, но на мен ми се стори безкрайно.
17.
Имах чувството, че климатичната инсталация на Зигфрид отново не работи, но не му казах нищо. Ако бях му казал, щеше само да ми съобщи, че както винаги температурата е точно 22,5° по Целзий и ще ме попита, защо при психическа болка ми става топло. Омръзнаха ми тези негови глупости.
— Всъщност — изтъквам на глас, — съвсем си ми омръзнал, Зигфрид.
— Съжалявам, Роб. Ще ти бъда благодарен, ако ми разкажеш нещо повече от съня си.
— Проклетник! — Освобождавам малко ограничителните ремъци, защото са много неудобни. По този начин изключвам някои от контролните прибори на Зигфрид, но той никога не ми прави бележка. — Доста скучен сън. Намираме се я планета, която ме гледа с човешко лице. Не мога да видя добре очите. Пречат ми веждите. По някакъв начин разбирам, че лицето плаче, вината за което е моя.