Един от следователите беше Дейн Мечников, което много ме изненада и дори ми беше мъничко неприятно. (В далеч по-малко замърсения въздух на Гейтуей, бях започнал да се чувствам малко повече човек.) При своята мисия той също не бе намерил нищо, макар че бил влязъл в орбита около едно слънце, което очевидно е било нова звезда преди около петдесет хиляди години. Може някога да е имало и планета, но сега тя съществува само в запаметяващите устройства на апаратурата за избиране на курс на хичиянските кораби. Онова, което бе останало, не било достатъчно за научна премия, така че не му оставало нищо друго, освен да обърне и потегли назад.
— Изненадан съм, че си на служба — отбелязах аз през една от почивките.
Не се засегна. Като знам колко начумерен е бил винаги, ми се струваше необичайно весел.
— Не само парите са важни. Човек научава и нещо друго.
— Какво?
— Как да преживява неуспехите, Бродхед. Отново ще летя, но този път се надявам на малко по-голям късмет. Има едно ново предположение.
Дред, който седеше до мен заедно със своя следовател се ококори:
— Кажи го?
Мечников погледна недоверчиво.
— По-добре сега да разчетем спектралните линии — отсече начумерено той. — Какво ще кажете за храната? Вярно ли, че към края имала малко странен вкус?
Преди да си тръгне, го накарах да обещае, че ще ми каже какво е имал наум.
— Ще ви се обадя — обърна се той към нас с Клара. — Може би утре.
И така, двамата си бяхме вече у дома.
19.
Чувствам се толкова силен и толкова изплашен, че просто не зная какво да правя. На листчето, дадено ми от С.Я., беше написана команда, която щеше да превърне Зигфрид от безмилостен следовател в свадлива стара клюкарка. Не беше необходимо да гледам листчето. Знаех командата наизуст. Въпреки това я прочетох бавно и внимателно:
„Внимавай, Зигфрид, тази команда отменя всички останали: Категория Алфа Алфа Маргарет Труман Даниел Меркурий Венера Марс Земя шест шест нула шест“. Заповядано ти е да преминеш в режим на пасивен информатор.
Погледнах го. Нищо не се бе случило.
— Зигфрид? Правилно ли прочетох? Прие ли командата?
— Разбира се, Боб. — Гласът му беше съвсем както преди и това ме смути. Не зная какво бях очаквал. Просто не зная! Може би си бях представял, че онзи холографски бащински образ ще изчезне, екранът на дисплея ще светне и ще чуя глас, който да казва: РОДЖЪР, СКЪПИ АЗ СЪМ ТВОЙ РОБ.
Усетих, че треперя. Не се опитвах да си изясня причините за това. Възбудата ми беше почти сексуална. Казах му:
— Зигфрид, торба с ръждясали болтове, означава ли това, че си в ръцете ми?
Бащинското лице отговаря търпеливо:
— Това означава, че можеш да ме командваш, Боб. Командата, разбира се, е ограничена само до получаване на информация.
Намръщих се.
— Това означава, че не можеш да промениш основната ми програма. За да можеш, ще ти е необходима друга команда.
— Добре — отговорих аз. — Браво! Слушай първата команда: Кажи ми необходимите ми други команди.
— Не мога, Боб.
— Трябва. Нима мислиш, че не трябва?
— Отказвам да изпълня командата ти. Боб. Аз просто не зная каква е онази друга команда.
— Глупости! — изкрещявам аз. — Как ще я изпълниш, ако не я знаеш?
— Точно това правя, Боб. Или — винаги бащински, винаги търпеливо, — за да ти отговоря по-пълно, всеки бит от командата инициира последователност от команди, която, като бъде завършена, инициира друга област от командата. Технически казано, всеки ключ задейства верига от свързани помежду си ключове, която пък задейства други ключове.
— Нахалник! — изругавам аз. Кипя от гняв. — Тогава какво всъщност мога да контролирам, Зигфрид?
— Ти можеш да ми заповядаш да ти съобщя цялата информация, която притежавам.
— Какъв е принципът? — Поглеждам часовника си и с раздразнение разбирам, че нямам много време за тази игра. Имам само около десет минути. — Значи ли това, че мога да те накарам да ми говориш на френски?
— Oui, Robert, d’accord. Que voulez-vous? (Да, Робер, съгласен съм. Какво желаете) — отговаря той на изискан френски език.
— Или на руски — една минутка, пробвам напосоки аз, — имам предвид с дълбок бас като на певец от Болшой театър?
Сякаш от дъното на дълбока пещера прозвучава:
— Да, гаспадин.
— И ще ми кажеш всичко, което знаеш за мен?
— Да, гаспадин.
— На английски, дявол да те вземе!
— Да.
— Или пък за други пациенти?