— Я млъкни — кресна ми тя. — Пищиш също като онзи, лудия, дето се върна вчера и се самоуби. Пищя цял час.
Направих й знак да се махне и поставих ръка на носа си, да спра кръвта. Алармената ми система задейства.
— Какво? Искам да кажа, как се казваше?
Отмести ръката ми и заровичка в носа.
— Не зная. О, я чакай, ти не беше ли от същия онзи кораб, с лошия късмет?
— Това се опитвам да разбера. Онзи, лудия, не се ли казваше Сам Кахан?
Изведнъж стана по-човечна.
— Съжалявам, скъпи — отговори тя. — Мисля, че така се казваше. Отишли да му сложат успокоителна инжекция, а той грабнал спринцовката от лекаря и… се промушил в сърцето.
Беше наистина кошмарен ден.
Накрая ми сложи катетър.
— Сега ще ти направя една малка превръзка — каза тя. — Утре можеш внимателно сам да си я свалиш. В случай че започне отново да кърви, довлечи се при нас.
———————————————
Д-р Асмениън. Естествено, ако съберете достатъчно данни за нова звезда и особено за супернова, ще получите много. Имам предвид данни от протичането на самите процеси, По-късните данни не са толкова ценни. И винаги търсете собственото слънце, а когато го откриете, направете всички възможни записи на всички честоти, непосредствено около него — чак до, във всеки случай не по-малко от пет градуса във всяка посока.
Въпрос. Защо е необходимо, Дани?
Д-р Асмениън. Може би ще се намирате откъм далечната страна на слънцето, от нещо подобно на звездата Тихо, или съзвездието Рак, или нещо, което е останало от 1054 супернови звезди в зодиакалното съзвездие Телец. А може да се случи и да направите снимка на звезда, непосредствено преди нейното избухване. Това наистина ще бъде ценно. За такова нещо ще получите направо, може би петдесет или сто хиляди.
———————————————
Пусна ме да си вървя, целия окървавен, като клан с брадва. Наминах при Клара да си сменя дрехите и денят продължи така, както бе започнал.
— Скапан близнак — озъби ми се тя. — Следващия път ще летя с телец, като онзи приятел, Мечников.
— Какво има, Клара?
— Дадоха ни премията. Дванайсет хиляди и петстотин. Господи! Та това е по-малко дори от бакшиша, който давам на домашната си прислужница!
— Откъде знаеш? — Вече бях разделил 12,500 долара на пет и в следващия миг си помислих, дали при съществуващите обстоятелства вместо на пет, няма да делят на четири.
— Съобщиха преди десет минути по пиезофона. Божичко! По-тежка мисия не съм имала? И какво получавам? Колкото за един чип в казиното. — Тогава видя окървавената ми риза и поомекна. — Вината не е твоя, Боб, но всички от зодия близнаци са нерешителни. Трябваше да съобразя. Чакай да видя дали има чисти дрехи.
Изчаках да ми намери дрехи, но не останах. Събрах си багажа и се отправих към проходната шахта, оставих нещата си в регистратурата и наех предишната си стая, заедно с един техен телефон. Когато Клара спомена името на Мечников, си спомних, че щях нещо да го питам.
Мечников изръмжа, но се съгласи да се срещнем в учебната зала. Разбира се, пристигнах преди него. Той надникна, спря се на вратата, огледа се и попита:
— Къде е онази… как й беше името?
— Клара Моинлин ли? В стаята си, спретната, вярна и лъжлива. Като от журнал.
— Хм — той приглади с пръсти мустаците си, които се събираха под брадичката му. — Хайде тогава! Води ме — и добави през рамо, — всъщност тя сигурно ще има по-голяма полза от това, което имам да казвам, отколкото ти.
— Предполагам, че си прав, Дейн — съгласих се аз.
— Хм — двоумеше се той, застанал на една издатина на пода, която представляваше вход към един от учебните кораби, после вдигна рамене, отвори люка и влезе.
Докато слизах след него, се чудех колко общителен и великодушен е станал. Наведен над селекторното табло, той комбинираше цифри за избиране на курс. В ръката си държеше портативен четец на данни, свързан с управляващата компютърна система на Корпорацията. Знаех, че извлича информация от проверени настройки, затова не се изненадах, че лампите светнаха почти веднага. Завъртя колелото за фина настройка и зачака, поглеждайки през рамо към мен, докато цялото табло бе обляно в дразнеща розова светлина.
— Добре — каза Дейн. — Получи се добра, чиста настройка. Сега погледни в долната част на спектъра.
Там видях цветовете на дъгата, от червено до виолетово. Виолетовото беше на дъното, а цветовете се преливаха един в друг без прекъсване с изключение на няколко по-светли или черни линии. Приличаха съвсем на онези, които астрономите наричаха Фраунхоферови линии. На времето, когато единственият инструмент за изучаване на звездите и планетите е бил спектрометърът, Фрауенхоферовите линии са показвали какво представлява източникът на светлина (или онова, което се намира между него и спектроскопа). Какво показваха тези линии обаче един Господ знае.