— Не обичам да слушам такива астрологически глупости.
— Личността ти е раздвоена. Боб, и ти добре го знаеш. Изглежда, че точно на това разчитам. Не искам да живея по този начин.
Отново се бяхме разсънили и изглежда, че имаше само два начина за оправяне на положението. Или избухване на караница от рода на „но ти каза, че ме обичаш“ и „не мога да те понасям“, която най-често завършва със секс или — окончателно скъсване. А имаше и трети начин: да намерим нещо, с което да се разтоварим. Очевидно мисълта на Клара се насочваше към същото решение, защото тя се измъкна от хамака и започна да се облича.
— Хайде да прескочим до казиното — предложи тя бодро. — Чувствам, че тази вечер ще ми върви.
На Гейтуей нямаше почти никакви кораби, а нямаше и туристи. Нямаше и много изследователи, след като през последните две седмици бяха заминали толкова много кораби. Половината от масите в казиното бяха завити със зелени калъфи. Клара седна на една маса, където се играеше на „21“, купи жетони за сто долара, а крупието ми разреши да седна до нея, без да играя.
— Казах ти, че ще ми върви тази нощ — подхвърли тя, когато след десет минути бе спечелила повече от двеста хиляди долара.
— Чудесно ти върви — окуражих я аз, но в действителност не изпитвах никаква радост. Станах и се разходих. Дейн Мечников предпазливо пускаше петдоларови монети в ротативките, но, изглежда, нямаше желание да разговаря с мен. Никой не играеше бакара. Обадих се на Клара, че отивам в „Синия ад“ да изпия чаша кафе (пет долара, но в такива мъртви времена не вземаха пари). Тя извърна леко глава и ми се усмихна, без да сваля очи от картите.
В „Синия ад“ Луиз Форханд пиеше ракетно гориво, разредено с вода… е, не беше ракетно гориво, но беше някакво белезникаво уиски, направено от каквото е имало в резервоарите за отглеждане на растителни култури в хранителна среда. Вдигна поглед и ми се усмихна. Седнах до нея.
„Доста е самотна“ — мина ми през ума. А нямаше причини да е така. Тя беше — е, не зная точно каква беше, но изглеждаше като единствената личност на Гейтуей, която не заплашва, не укорява, не предявява претенции. Всеки друг или иска нещо, или пък не дава нещо, или отказва да вземе онова, което му се дава. Луиз бе различна. Беше най-малко десетина години по-стара от мен, но наистина изглеждаше добре. Като мен носеше само стандартно облекло на Корпорацията — къс работнически гащеризон в три разцветки. Тя си ги преправяше и от една дреха правеше две: плътно прилепнали шорти с гол пъп и свободна горна дреха. Открих, че ме наблюдава как разглеждам облеклото й, и се смутих.
———————————————
Кораб АЗ-7, Маршрут 022055. Екипаж С.Ригни, Е.Тсиен, М.Зиндлер.
Време на пътуване 18 дни 0 часа. Местонахождение околностите на Xi Пегас A.
РЕЗЮМЕ. „Влязохме в ниска орбита около малка планета на около 9 астрономически единици от главната звезда. Планетата е покрита с лед, но открихме хичиянска радиация от район близко до екватора. Ригни и Мери Зиндлер, макар и с известни трудности, тъй като мястото беше планинско, кацнаха наблизо и достигнаха до един по-топъл район, без лед, в който имаше метален купол. Вътре имаше доста хичиянски артефакти, включително два празни обслужващи модула, домашни съдове с неизвестно предназначение и една нагревателна бобина. Повечето от малките предмети пренесохме в кораба. Не успяхме напълно да спрем нагряването на бобината, но го намалихме до доста ниско ниво и я взехме в обслужващия модул. Макар и с намалена мощност, нагряването беше такова, че Мери и Тсиен бяха сериозно обезводнени и когато кацнахме, бяха в кома“.
Оценка на Корпорацията: Нагревателната бобина е анализирана и възстановена. Екипажът получава награда 3,000,000 долара плюс лицензионни възнаграждения. Другите артефакти още не са анализирани. Награда по 25,000 долара на килограм за донесените артефакти, общо 675,000 долара плюс лицензионни възнаграждения при евентуална бъдеща експлоатация.
———————————————
— Изглеждаш много добре — казах аз.
— Благодаря ти. Боб. Всичко е от онова, което ни дават — похвали се тя и се усмихна. Не мога да си позволя нищо друго.
— Нямаш нужда от нещо, което никога не си имала — отвърнах съвсем искрено аз и тя промени темата.
— Пристига някакъв кораб — съобщи тя. — Казват, че пътувал много дълго.
Добре разбирах какво означава това за нея. С това се обясняваше и присъствието й в „Синия ад“ по това време, когато обикновено беше в леглото. Знаех, че се безпокои за дъщеря си, но не го показваше.