———————————————
— Ако наистина искаше да я убиеш, щеше ли да използваш нож?
— Ах? — възкликнах аз, но прозвуча повече като „ух“, думата, която понякога ще видите написана като „ти пък“. — Защо те нямаше, когато се случи това, Зигфрид. Може би щеше да ги придумаш да не ме прибират.
Целият сеанс се провали. Винаги, когато му разказвам сънища, зная, че греша. Каквото и да му кажа, все наопаки го обръща. Сядам, оглеждам презрително цялата му тъпа наредба, и решавам да му кажа направо, без заобикалки.
— Зигфрид — започвам аз, — като за компютър ти си добър приятел и в интелектуален смисъл тези сеанси ми доставят удоволствие. Но се питам дали не достигнахме дотам, докъдето може, до предела. Ти просто започваш без нужда да човъркаш стари рани и, честно казано, сам се чудя защо ти разрешавам да правиш това.
— Сънищата ти са пълни с болка, Боб.
— Тогава нека си остане в сънищата. Не желая да изтърпявам всичките онези мъки, които изтърпях в института. Може би наистина желая да правя любов с майка си. А може пък и наистина да мразя баща си, задето умря и ме остави. Е, и какво от това?
— Зная, че това е риторичен въпрос, Боб. Единственият начин да се отървеш от всичко това е да го разкриеш, да го пуснеш.
— С каква цел? За да изживея отново всички болки?
— За да излезе вътрешната болка да и отиде там, където можеш да я превъзмогнеш.
— Може би ще бъде по-просто обратното; ако се реша да страдам по малко, вътрешно искам да кажа. Както ти сам казваш, аз съм доста уравновесена личност, нали? Не отричам, че имам известна полза от тези сеанси. Понякога, Зигфрид, когато излизам оттук, чувствам, че наистина съм получил помощ. Тръгвам си обзет от радостни мисли — слънцето грее ярко, въздухът е чист и сякаш всички ми се усмихват. Но напоследък такива неща не ми се случват. Почвам да си мисля, че стана много досадно и непродуктивно. Какво ще кажеш, ако река да се откажа?
— Ще кажа, че това е решение, което ти трябва да вземеш, Боб. Това ще кажа.
— Е, може би точно така ще направя — заключавам аз. Но старият дявол продължава да чака. Той разбира, че няма да взема такова решение и ми дава възможност и аз да го разбера. После пита:
— Боб, защо каза, че си я убил два пъти?
Поглеждам часовника си, преди да му отговоря, и казвам:
— Мисля, че беше просто грешка на езика. А сега, Зигфрид, наистина трябва да си тръгвам.
Не останах в стаята за отмора, тъй като всъщност нямаше от какво да се отморявам. Освен това исках да се махна от това проклето място и от тъпите му въпроси. Действа така умно и съвършено, но какво може да знае едно плюшено мече?
22.
Тази нощ се върнах в собствената си стая, но дълго не можах да заспя. Едва бях заспал и Шики ме събуди. Дошъл да ми каже какво става. От екипажа оцелели само трима и основната им награда вече била съобщена: седемнайсет милиона петстотин и петдесет хиляди. Отделно лицензионните.
Това окончателно ме разсъни.
— За какво? — попитах аз.
Отговори ми:
— За двайсет и три килограма артефакти. Смятат, че представляват комплект ремонтни инструменти. Може би за ремонт на кораби, понеже ги намерили в един обслужващ модул на повърхността на планетата. Във всеки случай някакви инструменти.
— Инструменти! — Станах, отпратих Шики и с тежка стъпка се отправих към обществения душ, без да преставам да мисля за инструментите. Може би те щяха да дадат възможност да се отваря двигателя на хичиянските кораби, без да експлодира; може би те ще позволят да се разбере конструкцията на корабите и се построят нови; може би ще дадат нови, неподозирани възможности. Във всеки случай, те носеха парична награда от седемнайсет милиона петстотин и петдесет хиляди долара, освен лицензионните възнаграждения; разделени на три.
Една трета можеше да бъде моя! Трудно е да си избиеш от главата сума като 5850000 долара (освен лицензионните възнаграждения), особено като си помислиш, че при малко по-голяма предвидливост при избора на приятелката една трета можеше да бъде в джоба ти. Кажи го шест милиона. На моята възраст и здраве с по-малко от половината сума бих си осигурил пълно здравно обслужване, което включва прегледи, лечение, подмяна на тъкан и трансплантация до края на живота ми… който ще бъде най-малко с петдесет години по-дълъг, отколкото без такова обслужване. С останалите три милиона бих могъл да имам две жилища, кариера като преподавател (много се търсеха за преподаватели преуспели изследователи) и постоянен доход от реклами по пиезовизията, жени, храна, автомобили, пътешествия, жени, слава, жени… а щеше да има и лицензионни възнаграждения. Можеха да се получават от всичко намерено. Зависеше как учените щяха да използват инструментите. Находката, направена от екипажа на Шери, представляваше точно това, на което се надяваше всеки на Гейтуей: гърне злато, намерено отвъд дъгата.