Вдигна рамене.
— Вие направихте нещо оригинално, Бродхед. Как се чувствате? — Наканих се да му отговоря, но той кимна и продължи: — Точно сега сме доста заети. Ще те оставя сам за един-два часа. След това ще имаме специално празненство, посветено на теб.
— Празненство! — Това беше последното нещо, което би ми минало през ума. — За какво?
— Такива като вас не се случва да пристигат всеки ден, Бродхед! — отговори той и ме остави сам с мислите си.
Мислите ми не бяха от най-радостните, така че почти веднага станах, закопчах жилетката, нахлузих ръкавиците и излязох да поразгледам. Не ми отне много време. Нямаше какво да се разглежда. Чуваха се някакви шумове, но ехото се отразяваше от празните коридори под най-различни ъгли и не видях никого. На Гейтуей Две туристическия бизнес не бе развит. Нямаше и нощен клуб, казино или ресторант, където бих могъл да отида. Нямаше дори и тоалетна. Не след дълго нуждата ми стана трудно поносима. В някои от коридорите имаше боксове, но те бяха незавършени. Никой не живееше в тях и никой не си бе направил труда да изгради канализация. Този ден не беше от най-добрите. Когато най-сетне успях да намеря тоалетна и се облекчих, десет минути се чудих как да я почистя и накрая щях да я оставя замърсена, ако не бях чул глас отвън. Една дребничка, закръгленичка жена вече проявяваше нетърпение.
———————————————
Скъпи непознат приятелю от Гейтуей.
Чувстваш ли се като великодушна и разумна личност? Ако е така, провери себе си, като прочетеш това писмо до края, преди да оформиш мнението си за него. На Гейтуей има тринайсет населени хоризонта. На всеки от тях има по тринайсет жилища (можеш сам да ги преброиш). Мислиш ли, че това писмо представлява едно просто и глупаво суеверие? Тогава погледни номерата на полетите: 83–20, 84–1 и 84–10 (какво дава сумата от цифрите на всеки от тях?)
В списък 86–13 ВСИЧКИ те са обявени за закъснели. Корпорацио, събуди се! Не обръщай внимание на онези, които ще ти се присмиват. Не обръщай внимание на скептиците и тесногръдите. Човешките животи зависят от твоята готовност да се изложиш на малко присмех. Нищо няма да ти струва, ако се откажеш от някой полети с опасен номер — нищо, освен куража да го сториш!
М.Глойнер, 88–331
———————————————
— Не зная как да пусна водата — извиних се аз.
Тя ме изгледа от краката до главата.
— Вие сте Бродхед — заяви тя, а после ме попита: — Защо не отидете на Афродита?
— Какво е това Афродита — не, почакайте. Най-напред ми кажете как се пуска водата. После ще ми обясните за Афродита.
Тя посочи едно бутонче на ръба на вратата. Бях го помислил за електрически ключ. Натиснах го и цялото безшевно дъно на тоалетната започна да свети. След десет секунди там остана само прах, а после и тя изчезна.
— Почакайте! — извика тя и изчезна в тоалетната.
Когато излезе, каза:
— На Афродита са големите пари, Бродхед. На вас ще са ви нужни.
Позволих й да ме хване за ръка и ме поведе. Започнах да разбирам, че Афродита е планета. Нова, голяма планета. Един кораб от Гейтуей я беше открил само преди четирийсет дни.
— Разбира се, ще трябва да плащате лицензионни възнаграждения — допълни тя. — Досега не са намерили нищо голямо, само обичайните хичиянски остатъци. Но има за изследване хиляди квадратни мили и ще минат месеци, преди първите изследователи от Гейтуей да започнат да пристигат там. Ние съобщихме затова едва преди четирийсет дни. Имате ли опит с горещи планети?
— Опит с горещи планети?
— Искам да кажа — поясни тя, като ме помъкна към една проходна шахта, която водеше надолу — дали сте изследвали планета, която е гореща?
— Не. — Всъщност нямах въобще никакъв опит. Това дотук не беше нищо; едно неуспешно пътуване. Дори не кацнах.
— Жалко — каза тя. — Всъщност няма какво толкова да се учи. Знаете как изглежда Венера, нали? Афродита е също като нея, само че е малко по-лоша. Главната звезда изригва и ще трябва да се пазите някое изригване да не ви спипа на открито. Всички хичиянски бърлоги са под земята. Намерите ли някоя, страшно няма.
— Какви са шансовете да се намери? — попитах аз.
— Виждате ли — отговори тя замислено, като ме дръпна от въжето и слязохме в един тунел, — може би не са много големи. Но в края на краищата вие сте изследовател. На Венера се използват бронирани скафандри и с тях можете да се движите навсякъде без проблеми. Е, може би с някои дребни проблеми — заключи тя. — Но те вече не губят толкова много изследователи, — Може би един процент.
— Какъв е процентът на загиналите на Афродита?
———————————————