Трябваше да спра за момент, за да овладея отново гласа си. Поех дълбоко дъх, изпуснах го и насочих вниманието си върху излизащия въздух.
— Но ти разбираш, Зигфрид — предварително произнасях наум фразите и бях доволен от яснотата и умереността, с които ги изговарях, — тя никога не ме е докосвала. Освен един път. Беше много добра с мен, когато бях болен. Често боледувах. Всички около мината за храна бяха с течащи носове, с кожни инфекции — ти знаеш. Тя се грижеше за мен, даваше ми всичко, от което имах нужда. Един Господ знае как смогваше да ходи на работа и едновременно с това да се грижи за мен. А когато бях болен, тя…
След минутка прекъсване, Зигфрид учтиво ме подканя:
— Хайде, Роби. Кажи го.
Опитвам се, но не мога да продължа и той ми подсказва:
— Изречи го по възможно най-бързия начин. Изкарай го навън. Не се притеснявай, дали ще го разбера или не, или пък дали има някакъв смисъл. Просто го кажи, разтовари се.
— Да, тя ми измерваше температурата — обясних аз. — Знаеш как става това, нали? Пъхна ми термометъра и ме държеше, ти знаеш къде, около три минути. После извади термометъра и отчете температурата.
Едва се удържам да не зарева. Чувствам силна нужда да зарева, но преди това искам да довърша започнатото. Почти като със секса. Точно стигнеш до момента да правиш любов с някого, когато решаваш, че не бива да му позволяваш такава интимност, но въпреки това продължаваш. Овладях гласа си и взех мерки да не го изпускам от контрол, докато не завърша. Зигфрид не казва нищо и не след много продължавам:
— Виждаш ли как беше, Зигфрид? Смешно, нали? През целия си живот — чакай да видя, може би четирийсет години от тогава, продължавам да живея с тази щурава идея, че да бъдеш обичан, ще рече да имаш нещо пъхнато в задника.
26.
Докато ме нямаше на Гейтуей, бяха настъпили много промени. На първо място, бе повишена дневната такса. Корпорацията искаше да се отърве от някой безделници като Шики и мен. Беше лоша новина. Това означаваше, че предплатеното от мен за три седмици сега щеше да стигне едва за десет дни. От Земята бяха пристигнали много хора с двойно местоживеене: астрономи, ксенотехници, математици. Беше пристигнал дори старият професор Хеграмет, който макар и малко поожулен при прекачването на междинната станция, подскачаше бодро из тунелите.
Едно от нещата, които не се бяха променили, беше Съветът за оценка. Бях извикан и поставен на „горещия“ стол пред него. Проявявах недоволство, докато старата ми приятелка Ема ми обясняваше какъв съм глупак. Разследването се извършваше от самия мистър Хсиен, а Ема превеждаше. Тя обичаше тази работа.
— Предупредих те, че ще бъдеш изхвърлен, Бродхед. Трябваше да ме послушаш. Защо промени курса?
— Вече ви казах. Когато разбрах, че това беше Гейтуей Две, не можех да оставя курса непроменен. Исках да отида на друго място.
— Изключително глупаво от твоя страна, Бродхед.
Погледнах към Хсиен. Беше закачил на стената обърнатата си нагоре яка и висеше там със скръстени ръце и учтива усмивка.
— Ема — обърнах се аз към преводачката си, — прави, каквото ще правиш, но гледай да ме спасиш от наказание.
Тя отговори радостно:
— Правя онова, което искам да правя, Бродхед, защото това е, което съм длъжна да правя. Такава ми е работата. Ти знаеш, че разпоредбите не разрешават да се променя курса.
— За какви разпоредби ми говориш? Там, в кораба, на мен ми се печеше яйце.
— Разпоредбите казват, че нямаш право да разрушаваш кораб — обясни ми тя. Не казах нищо, а тя изчурулика нещо на Хсиен, който, стиснал устни, слушаше тъжно, а после цитира на езика на мандарините два параграфа.
— Мистър Хсиен казва — преведе Ема, — че си много безотговорна личност. Напълно си разрушил ценно оборудване, което не може да се достави отникъде. То не е твоя собственост, а принадлежи на цялото човечество. — Хсиен изпя весело още няколко изречения, а тя преведе: — Не можем да вземем окончателно решение за вината ти, докато не получим още информация за състоянието на кораба. Мистър Итуно съобщи, че при първа възможност ще направи пълна проверка за състоянието на кораба. В изготвянето на доклада ще участват и двама ксенотехниди, които на път за Афродита ще спрат там. Вероятно те вече са пристигнали на Гейтуей Две и може би със следващия редовен рейс ще получим тяхното заключение. Тогава пак ще те извикаме.
Тя замълча, погледна към мен и аз реших, че разпитът е свършил.