Джанин стисна уста, но гените са голяма работа; тя умееше да се владее не по-зле от сестра си, стига да пожелаеше. Освен това доброто състояние на нервната система беше едно от основните изисквания, за да участвува човек в мисия.
— Ще я набера — каза тя, като се наведе над клавиатурата на Вера. Пейтър поклати глава и се оттегли в своята ниша, издърпа приличащия на акордеон параван, за да се изолира, а ние се струпахме около пулта. Тъй като записът беше на лента, можехме да получим не само образ, но и звук, и след около десет секунди се чу пращене, а после се появи и образът на бедната, разгневена Триш Бавър, която говореше пред камерата и казваше онова, което най-малко бихме желали да чуем от нея.
Лошото беше в това, че тази трагедия продължаваше толкова дълго, а ние я бяхме слушали през всичките тези три и половина години. От време на време пускахме записа и разглеждахме сцените, които тя самата бе заснела с портативната си камера. Разглеждахме ги в стопкадър, разглеждахме ги и при повишена скорост — не защото очаквахме да получим различна информация от онази, която хората от „Гейтуей Корпорейшън“ вече имаха (макар че никога не се знае), а просто защото искахме отново да се уверим, че всичко, което бяхме предприели, си струваше несгодите и изпитанията. Истинската трагедия се състоеше в това, че Триш не знаеше какво беше открила.
„Това е доклад от мисия нула седемдесет четири тире деветнайсет“, започна тя доста монотонно. Тъжното й глупаво лице дори направи опит да се усмихне. „Изглежда, че съм в беда. Кацнах на нещо като хичиянски артефакт, акостирах, а сега не мога да излетя. Ракетните двигатели на обслужващия модул работят. Главният бордови двигател обаче не работи, а аз не искам да остана тук и да умра от глад.“ Да умре от глад! След като прегледали кадрите, заснимани от Триш, експертите идентифицирали какво представлява „артефактът“ — търсеният от тях Завода за производство на храната „ЧОН“3.
Дали той имаше практическа стойност, трябваше тепърва да се установи, а Триш несъмнено бе мислила, че няма. Мислила, че там ще умре, и то за нищо, без дори да получи парична награда за мисията. И онова, което най-накрая направила, било да се опита да се върне с обслужващия модул.
Тя се качила в модула и го насочила към Слънцето, включила двигателите и взела хапче. Взела много хапчета — всичките, които е имала. След това включила фризера на максимум, влезла вътре и затворила вратата зад себе си. „Размразете ме, когато ме намерите“, написала тя, „и не забравяйте наградата ми.“
И може би някой ще стори всичко това. Когато я намерят. Ако я намерят. Което вероятно ще стане след десет хиляди години, когато слабите сигнали от нейния радиопредавател почти няма да могат да се чуват, или може би след петстотното им автоматично предаване, когато ще бъде твърде късно, за да има някакво значение за Триш.
Вера престана да възпроизвежда записа и тихо се прибра, когато екранът угасна.
— Ако Триш беше истински пилот, а не от онези изследователи на Гейтуей, които само скитат нагоре-надолу, щеше да скочи в кораба, да натисне стартовия бутон и да остави всичко останало на машините — изкоментира Ларви не за първи път. — Нямаше да пострада. Щеше да използува макар и малкото ускорение, което й осигурява обслужващият модул, за да убие ъгловия инерционен момент, вместо да загуби това ускорение, насочвайки се право навътре.
— Благодаря на опитния ракетен пилот — казах аз също не за първи път. — И щеше да забави попадането си на астероида цяла вечност, така ли? Може би шест или седем хиляди години.
Ларви вдигна рамене.
— Отивам да си легна — съобщи тя, като си глътна за последно от шишето. — Ти, Пол?
— О, спри за малко, моля те. — Това беше Джанин. — Исках Пол да ми обясни процедурите по стартиране на йонните двигатели.
Алармената система на Ларви веднага включи.
— Сигурна ли си, че искаш да ти обясни именно това? Е, хайде, не се цупи, Джанин. Добре знаеш, че вече ти го е обяснявал много пъти и въпреки всичко задачата си остава на Пол.
— Ами ако се случи нещо с Пол и той не може да ги стартира? — попита Джанин. — Откъде знаеш дали точно тогава няма да сме обхванати от онази мистериозна криза?
Наистина никой не можеше да знае, а в действителност бях започнал да вярвам, че точно така ще стане. Настъпваше циклично с период от около сто и тридесет дни, плюс-минус дванадесет. Вече се приближавахме към този цикъл.
— Всъщност малко съм уморен, Джанин. — казах аз.
3
Съкращение от английските наименование за въглерод, водород, кислород и азот. (Бел.прев.)