Този път имаше. Разстояние над четири хиляди астрономически единици представлява дълъг воайаж — при пътуване по права линия. Или по-точно — при пътуване със скорост близка до скоростта на разпространение на фотона. Може да се каже, половин трилион4 километра. Движехме се по спирала, което означаваше въртене главно около Слънцето, преди да пристигнем до целта. Пътят ни не беше 25 светлинни дни, беше по-скоро 60. И макар двигателите да бяха включени цял ден, не можехме да достигнем до скоростта на светлината. Три и половина години… и през цялото време си мислехме — Боже, ами ако някой успее да открие тайната на хичиянския двигател преди да достигнем там? Това никак нямаше да ни помогне. Щяха да са необходими много повече от три и половина години, преди да успеят да направят всичко онова, което са искали, когато са разкрили тази тайна. Можете да си представите на кое място в техния списък би се намирала задачата да тръгнат след нас.
Така че доброто нещо, върху което можех да размишлявам, беше, че поне нямаше да установим, че нашето пътуване е било залудо, тъй като вече почти бяхме пристигнали!
Единственото, което оставаше, беше да вържем големите йонни товарни двигатели към него… да видим дали ще има резултат… да тръгнем по обратния път и да подкараме това нещо към Земята… И по някакъв начин да оцелеем, докато стигнем там. Може да се приеме, че щяха да са необходими още четири години…
Отново оцених факта, че ние вече почти бяхме там.
Идеята за използуване на комети за производство на храна не беше нова. Във всеки случай, тя датира още от времето на Крафт Ерике от 1950-те години, само че той предложил хората да ги колонизират. В това имаше здрав разум. Трябваше само да се закара малко желязо и някои белязани елементи… желязото за построяване на жилища за живеене, а белязаните елементи за превръщане на храната „ЧОН“ в quiche, lorraine5, или хамбургери… и тогава проблемът за изхранването отпада. Защото от това са направени кометите. Малко прах, малко скали и страшно много замръзнали газове. А какво представляват тези газове? Кислород. Азот. Водород. Въглероден двуокис. Вода. Метан. Амоняк. Същите четири елемента отново и отново. „ЧОН“: въглерод, водород, кислород, азот и какво се получава?
„ЧОН“?
Грешка. Кометите са направени от същото нещо, от което сте направени вие, и онова, което се пише като Ч-О-Н, трябва да се чете като „храна“.
Облакът Оорт беше съставен от от милиони порции храна с размер мегатонове. На Земята имаше десет или дванадесет милиарда гладни хора, които гледаха към този облак и се облизваха.
Имаше голям спор за това какво правят кометите в облака. Все още се спори дали те идват на фамилии. Преди повече от сто години Йопик беше казал, че половината от видените комети спадат към добре дефинирани групи, което се поддържа и от неговите последователи. Според Уипъл това са глупости — не съществува група, в която могат да се идентифицират повече от три комети. Същото становище поддържат неговите последователи. По-късно Оорт решил да се опита да разбере това. Според него навсякъде из Слънчевата система съществува обвивка от комети и от време на време Слънцето откъсва по някоя, която се впримчва в перихелия6. Така се е случило с Халеевата комета, или онази, която се предполага, че представлява Витлеемската звезда, или която и да било друга. После група учени започнали да оспорват тази теория, като поставили под съмнение алгоритъма. Оказало се, че това е невъзможно, ако приемем, че за облака Оорт е в сила Максуеловото разпределение. В действителност, ако се приеме нормално разпределение, трябва да се вземе предвид, че не съществува никакъв облак на Оорт. Не могат да се наблюдават почти параболични орбити вън от облака на Оорт; така казвал Р.А.Литълтън. След него някой друг възразил, като казал, че нямало причини, поради които разпределението да не може да бъде немаксуелово. И това било доказано. Цялото е неравномерно. Имало купове от комети и големи обеми от пространството, почти без комети.
Несъмнено хичиянците са пуснали тяхната машина да пасе в богатите с комети пасища преди стотици хиляди години, които сега се бяха превърнали в един вид кометна пустиня. Ако тя все още работи, остава й още малко суровина. (Може би тя е изяла всички комети?)
Заспах, като се чудех какъв ли ще е вкусът на тази храна „ЧОН“. Невъзможно е вкусът й да бе по-лош от храната, която ядохме в продължение на три и половина години, и която се получаваше главно чрез рециклиране на отпадъци от самите нас.