— Можеш да се обзаложиш, че е така, Алберт — изръмжах аз, — но продължавай.
Той се усмихна и вдигна три пръста.
— Трето. Това, което Хенриета нарича „точка Х“. Както добре знаеш, Хенриета не успя да защити докторат, но в дисертацията си извърши едно изследване и аз мога да ти кажа какъв е неговият смисъл. През първите три секунди след Големия взрив, което ще рече началото на Вселената, така както го знаем днес, цялата Вселена е била компактна, изключително гореща и напълно симетрична. Дисертацията на Хенриета се цитирана обстойно от един кембриджски математик — публикация от Тонг Б.Танг и съавтори; това, което те получили като следствие е, че след онзи момент, който Хенриета нарича „точка Х“, симетрията „е замръзнала“. Всички константи, които наблюдаваме днес, са фиксирани в онази „точка Х“. Оттогава насам те съществуват без да са се променили.
— Така че в точка Х, три секунди след началото на Големия взрив, нещо се е случило. Може да е някое съвсем случайно събитие… някаква турбуленция в експлодиращ облак.
— А може и да е предизвикано нарочно.
Той замълча и съсредоточено засмука лулата си. После, когато видя, че не реагирам, въздъхна и вдигна четири пръста.
— Четвърто, Робин, и последно. Извинявам се за този дълъг увод. Последната точка в предположението на Хенриета се отнася до „липсващата маса“. Изглежда, че просто не достига маса във Вселената, за да се удовлетворяват иначе много добрите теории за Големия взрив. Тук Хенриета е направила много голям скок в докторската си дисертация. Тя допуснала, че хичиянците са знаели как да създават маса и как да я унищожават… и в това, както добре знаем, е била права, макар че е било само нейно предположение и маститите учени, пред които е трябвало да защити дисертацията си, са побързали да го оспорят. Тя отишла и по-далеч; предположила, че хичиянците всъщност са накарали известна маса да изчезне. Не масата на кораб, макар че ако беше направила такова допускане, щеше да е права. В много по-голям мащаб. В мащаба на една Вселена. Тя предположила, че и те като нас са изучавали „гош числата“ и са достигнали до някои заключения, които изглежда са верни. Тук, Робин, става малко по-сложно, затова слушай по-внимателно… но вече сме почти към края.
Сам разбираш, че тези фундаментални константи, каквито са „гош“ числата, определят дали може да съществува живот във Вселената. Между многото други неща, разбира се. Но ако някои от тези числа бяха малко по-големи или малко по-малки, животът щеше да е невъзможен. Разбираш ли логическото следствие от това твърдение? Да, мисля, че го разбираш. Това е просто силогизъм. Основа предпоставка — „гош числата“ не са фиксирани от естествен закон. Те могат да бъдат различни, ако в „точка Х“ са се случили някои различни събития. Основна предпоставка; ако те са били различни в някои насоки. Вселената би била по-малко благоприятна за живот. Заключение? Това е същината на всичко. Заключение: ако те бяха малко по-различни в някои други посоки, Вселената може би можеше да бъде по-благоприятна за живот.
Той престана да говори, седна, загледа ме и се наведе надолу, за да почеше с ръка стъпалото на крака си.
Не знаех кой от нас щеше да надделее. Аз се опитвах да смеля много от несмилаемите идеи, а старият Алберт беше решил да ми даде време за това. Преди да се бе случило едното от двете, в стаята влетя Пол Хол и изкрещя: