— Ти обаче никак не си сигурен?
— Никак, Робин.
Изревах:
— Нямаш ли поне някакво скапано предположение?
— Разбира се, Робин — каза той навъсено, — но само толкова. Моля, успокой се. Разбери, погрешен е мащабът. Вселената е твърде голяма в светлината на всичко, което ни е известно. А времето е много кратко. Хичиянците са били тук преди по-малко от един милион години, а разширение на Вселената до днес е станало за около двайсет пъти по-дълго време… времето за свиване едва ли ще бъде по-малко. Математически шансовете да имат време да се появят са много малки.
— Да се появят?
Той се изкашля.
— Оставих за накрая нещо, Робин. Има и още едно предположение, от което се страхувам и самия аз. Да предположим, че има Вселена, построена от хичиянците. Да предположим също, че по някакъв начин те са се развили в някоя по-малко благоприятна вселена, но не са я харесали и са направили да се свие, за да създадат нова, която е точно тази, в която се намираме ние. Такова едно предположение не е недопустимо, знаеш ли. Може да са наминали, за да огледат, да са установили, че тя е точно такава, каквато я желаят. И сега може би онези, които са дошли да видят резултатите са се върнали, за да доведат и останалите.
— Алберт! За бога!
Той каза тихо:
— Робин, не бих казал всичко това, ако можех да се въздържа. Това е само предположение. Мисля, че нямаш представа колко ми е трудно да правя такова предположение и не бих могъл да го направя, ако не беше за… е, има такова нещо. Съществува един възможен начин за оцеляване при свиване и един нов голям взрив и това е да си на такова място, където времето спира. Кое е това място? Една черна дупка, разбира се. Голяма. Достатъчно голяма, за да не губи маса от квантово-тунелния ефект и, следователно, да може да живее безкрайно дълго. Зная къде има такава черна дупка, Робин. Масата й е около петнайсет хиляди пъти по-голяма от масата на Слънцето. Местоположение — центъра на Галактиката. — Той погледна часовника си и лицето му промени изражението си. — Ако изчисленията са ми верни, Робин — каза той, — твоята жена в момента пристига.
— Айнщайн! Първото проклето нещо, което ще направи тя, е да те препрограмира!
Той ми намигна.
— Вече го стори, Робин — посочи той, — и едно от нещата, които ме научи да върша, е да намалявам нервното напрежение, когато е подходящо, чрез някоя шеговита или вежлива забележка.
— Да не би да искаш да кажеш, че трябва да се успокоя?
— Е, не съвсем, Робин — отговори той. — Всичко това е твърде теоретично — ако има чак такова значение. И в рамките на човешкия живот, може би, нещо много далечно. Пък може и да не е. Тази черна дупка в центъра на нашата Галактика е най-малкото едно възможно място, където са отишли хичиянците и за полет с хичиянски кораб никак не е далеч. А… аз казах, че изяснихме целта на курса на Древните. Той беше насочен натам, Робин. Право към тази черна дупка, когато вие го отклонихте от курса му.
Бях се изморил от пребиваването си на хичиянския кораб много преди да пристигне Еси. А когато пристигна, през по-голямата част от времето си тя се занимаваше с изкуствените интелекти. Не бях изморен обаче от самата нея, така че се навъртах там, докато най-накрая не призна, че е научила всичко, което може да използува от лентите и четирийсет и осем часа по-късно се върнахме на Тапанско море, а деветдесет минути по-късно пристигна Уилма Лийдерман с медицинските си инструменти, с които провери основно състоянието на Еси. Разбрах, че Еси беше добре, а когато Уилма се съгласи да остане за едно питие, тя го потвърди. После Уилма пожела да поговорим за здравната машина, която Мъртвите използували, за да поддържат Уон във форма през цялото време докато израсте. Преди тя да си тръгне, вече бяхме основали една изследователска и развойна фирма с начален капитал един милион долара — с президент Уилма — която да проучи какво може да се направи в тази област. Ето колко лесно беше всичко, когато нещата се развиват така, както го очакваш.