— Вземи си пуловер, Еси — казах й аз. — Хайде да се поразходим.
Разхождахме се покрай ледената вода, хванати за ръце.
— А, вали сняг — съобщи Еси, като вдигна поглед към купола, намиращ се на седемстотин метра над главите ни. Обикновено той не можеше да се види много ясно, но тази вечер, осветен по краищата от нагревателите, които не позволяваха да се натрупа сняг или лед, той представляваше един млечен купол, разкъсан с отражения от светлини от пода, простиращ се от хоризонт до хоризонт.
— Много ли ти е студено?
— Може би само тук, близко до водата — призна тя. Изкачихме се нагоре до малката палмова горичка при фонтана и седнахме на една пейка, откъдето се виждаше Тапанско море. Беше приятно. Под купола въздухът никога не става много студен, но водата идва от реката Хъдзън, която преминава седемстотин или осемстотин километра преди да достигне язовира Палисейд и от време на време, през зимата, под бариерите изскачаше някое парче лед и се блъскаше в доковете.
— Еси — казах аз, — нещо си мислех.
— Зная, скъпи Робин — отвърна тя.
— За Най-древния. Машината.
— О, наистина ли? — Тя повдигна крака, за да не се измокри от тревата, влажна от пръски, отвявани от фонтана. — Много прецизна машина — каза тя. — Съвсем питомна, след като й се извадят зъбите. При условие, че не са й включени външните ефектори, или е неподвижна, или няма достъп до контролни чипове… да, съвсем питомна.
— Онова, което искам да зная — казах аз, — е дали би построила такава за човешко същество.
— А! — възкликна тя. — Хм. Да, мисля че бих построила. Ще трябва известно време, и, разбира се, много пари, но да.
— И ще можеш да съхраниш в нея човешка личност… след като човек умре, искам да кажа? Така както са съхранени мъртвите хора?
— Бих казала доста по-добре. Има някои трудности. Главно биохимически, не от моята област. — Тя се наведе назад, загледана в купола над главите ни, оцветен в цветовете на дъгата, и продължи замислено: — Когато пиша компютърна програма. Робин, аз говоря на компютъра с един или друг език. Аз му казвам какво трябва да върши. При хичиянскнте програми не е така. Те са изградени на база на директна химическа връзка с мозъка. Мозъкът на Древните химически не е съвсем идентичен с твоя или моя, следователно Мъртвите са съхранени доста несъвършено. Но Древните трябва да са много по-напред от истинските хичиянци, за които процесът е бил разработен най-напред. Хичиянците са успели да трансформират този процес без видими трудности, следователно това може да стане. Да. Когато ти умреш, скъпи Робин, ще бъде възможно твоят мозък да се прочете и запише в машина, след това машината да се постави в хичиянски кораб, който да отлети за черната дупка в съзвездие Стрелец YY, където да поздрави Джел-Клара Моинлин и да й обясни, че ти не си виновен за епизода. Това ти гарантирам, само че не трябва да умираш по-рано от, примерно, пет до осем години, за да може процесът да бъде изследван. Ще ми обещаеш ли да не умираш, мили?
Има времена, когато нещо толкова много ме изненадва, че не зная дали да плача, да се ядосвам, или да се смея.
— Понякога просто ме сащисваш, Еси — отговорих й аз.
— Но защо, Робин? — Тя се пресегна и ме хвана за ръка. — Да предположим, че беше обратно, а? Да предположим, че аз бях тази, която е преживяла много голяма лична драма. Също като твоята, Робин. Онзи, когото съм обичала, е пострадал жестоко по такъв начин, че никога не мога да го видя или да му обясня какво се е случило. Мислиш ли, че не бих искала по някакъв начин да поговоря с този човек, за да му кажа какво чувствам?
Приготвих се да отговоря, но тя се изправи и тури пръст на устните ми.
— Това беше риторичен въпрос, Робин. И двамата знаем отговора. Ако твоята Клара е все още жива, тя би имала голямо желание да те чуе. Това е вън от всякакво съмнение. Така че — каза тя, — аз имам план. Ти ще умреш — надявам се не скоро. Умът ти ще влезе в машината. Може би ще си направя копие, ако ми разрешиш. Но едното копие заминава за черната дупка при Клара, намира я и й казва: „Клара, скъпа, онова, което се случи, не можеше да се предотврати, но искам да знаеш, че съм готов да дам живота си, ако мога да те спася“. И после, Робин, знаеш ли какво ще отговори Клара на тази странна машина, която се явява от нищото, може би само няколко часа нейно време след самия инцидент?