Капитанът се облегнал на своята седалка под формата на буквата V, разположил животоподдържащата капсула под седалката и погледнал към небето. Ако те дойдат, чудел се той, как ли ще разберем кога идват? Небето ли ще се разцепи? (Глупости, сгълчал се той.) Или пък тънката обвивка на черният екран на тяхната черна дупка просто ще се изпари и вътре ще нахлуе светлината от една цяла звездна вселена? Малко вероятно.
Но ако и когато това се случи, те трябва да знаят. В това той бил убеден.
Доказателството за съществуването на такава опасност било сигурно.
Не било такъв вид доказателство, което само хичиянците могат да разберат. Ако някоя от експериментираните от тях цивилизации достигне до необходимото развитие, те също ще могат го видят. Анизотропния характер на триизмерната фонова космическа радиация показвал необясним „дрейф“. (Човешките същества също се бяха научили да го отчитат, макар че все още не можеха да го разбират.) На първо място може да се промени физическата теория, която предлага такива фундаментални числа, правещи възможен живота. (Човешките същества се бяха научили да разбират това, но не бяха сигурни дали е вярно.) Едва уловимите признаци от далечни галактики, които служеха като индикатор за скоростта на тяхното разширяване, показваха, че тази скорост бе започнала да намалява, а за някои от тях дори и да се обръща. Това беше отвъд човешките възможности за наблюдение — засега: но може би нямаше да е така след няколко години или десетилетия.
Когато хичиянците разбрали, че Вселената не само трябва да се унищожи, за да се изгради отново — но че някои, някъде, фактически вършат това — те били ужасени. Те трябвало да направят всичко възможно, за да разберат кои са те, или къде се намират. Едно било сигурно: хичиянците не искали конфронтация с тях. Така че Капитанът и всички други хичнянци искали от своите експерименти да получат високоразвита и просперираща раса. От чувство за милосърдие и доброта. От любопитство. И от нещо друго. Експериментите били нещо повече от експерименти. Те били един вид буферно състояние.
Ако някоя от опитните раси, които хичиянците бяха създали, наистина бе процъфтяла, сега тя трябваше да бъде истински технологична. Може би те сега откриваха пътищата към самите хичиянци от онези доказателства, които те бяха оставили за себе си и това внушаваше много страх у Капитана. Той се опита да се усмихне, като в ума си формира уравнението: „Експериментите“ (трябва да) „Хичиянците“ (като) „Хичиянците“ (трябва да)… „Тях“.
Които и да бяха тези „Тях“.
Най-после, помисли си Капитанът тъжно, когато те се върнат отново да окупират тази вселена, която са променили, за да отговаря на техните капризи, те ще трябва да се справят с онези другите, преди да се справят с нас.