Изглежда обаче тя нямаше такова намерение. Номер петдесет и седем — когато беше с всичкия си, тя искаше да я наричат Хенриета — бръщолевеше за големи червени премествания и изневерите на Арнолд с Дорис.
„Можехме да сме герои“, изхлипа тя, „и да получим десет милиона долара награда, а и повече, знае ли човек колко биха платили за открития път? Но те продължиха да се промъкват в обслужващия модул и…“
— Кой си ти?
— Аз съм Уон — отговори момчето, като се усмихваше окуражително, макар и да не мислеше, че тя може да го види. Тя очевидно се намираше в момент на просветление. Обикновено не знаеше, че той й говори. — Моля, продължавай да говориш.
Настъпи дълга тишина, а после се чу:
— NGC 1199, съзвездие Стрелец А Запад.
Уон учтиво изчака. Последва друга дълга пауза, после тя продължи:
— Той не подбира предложенията. Всичките си начинания е предприемал с Дорис. Два пъти по-млада от него! А умът й патешки. Преди всичко тя не трябваше да участвува в мисията…
Уон поклати глава като Древните с жабешки уста.
— Много си скучна — каза той строго и я изключи. Помисли малко, после включи професора, номер четиринайсет:
„…макар че Елиот още беше студент в Харвардския университет, силата на неговото абстрактно мислене беше като на напълно зрял човек. И то на гений. «Сигурно съм имал две нащърбени щипки.» Самоосъждане на един солиден човек, доведено до неговата символична граница. Как се вижда той? Не просто като раковидно животно. Не дори раковидно, само абстракция на раковидно: щипки. И при това нащърбени. На следващия ред виждаме…“
Уон отново плю върху панела и прекъсна връзката; цялата стена беше замърсена със следите от неговото неудовлетворение. Слушаше с удоволствие когато докторът рецитираше поезия, но не обичаше да слуша, когато говореше за нея. С най-лудите от Мъртвите, като номер четиринайсет и петдесет и седем, човек никога не знае какво ще се случи. Те рядко отговаряха и почти никога нормално, така че човек или трябваше да слуша онова, което казваха, или да ги изключи.
Вече беше време да тръгва, но той опита още един път — единственият с трицифрен номер, неговият специален приятел Тайни Джим.
— Здравей, Уон. — Гласът беше едновременно и тъжен, и сладък. Изведнъж в ума му премина емоционалната тръпка на страха, която изпитваше, когато се чувстваше в близост с Древните. — Това си ти, Уон, нали?
— Що за въпрос. Кой друг би могъл да бъде?
— Човек продължава да се надява, Уон. — Последва пауза, после Тайни Джим неочаквано изкудкудяка: — Разказвал ли съм ти вица за свещеника, равина и дервиша, които останали без храна върху планета, направена от свинско?
— Мисля, че си го разказвал, Тайни Джим, и във всеки случай сега не искам да слушам вицове.
Невидимият високоговорител изпука за момент, избръмча, а след това Мъртвият каза:
— Все същото ли, Уон? Искаш пак да говорим за секс, така ли?
По лицето на момчето не трепна нито едно мускулче, но усети познатото жегване в долната част на корема.
— Бихме могли, Тайни Джим.
— За възрастта си си доста похотлив мъжкар, Уон — отбеляза Мъртвият, а после продължи: — Разказвал ли съм ти как веднъж едва не се провалих заради полово оскърбление? Беше адски горещо. Пътувах за вкъщи с последния влак към Розел Парк и във вагона влезе едно момиче, седна от другата страна на пътеката срещу мен, вдигна крак връз крак и започна да си вее с полата. Не знам ти какво би направил в случай като този, но аз се зазяпах. А тя продължи да си вее и накрая, когато наближихме Хайландс, се оплака на кондуктора, че зяпам под полата й и той ме изхвърли от влака. И знаеш ли кое беше куриозното?
Уон се беше захласнал.
— Не, Тайни Джим — едвам можа да отговори той.
— Куриозното беше, че бях изпуснал редовния си влак. Имах много време за убиване из града, така че отидох на порнофилм. Цели два часа. Господи, какви ли неща не видях. Повече от това бих могъл да видя единствено с ректоскоп1. Така че трудно може да се обясни защо се бях навел над пътеката и зяпах малките й бели чорапогащи. Но знаеш ли кое беше още по-куриозно?
— Не, Тайни Джим.
— Тя беше права! Аз наистина я зяпах. Току що бях гледал безброй женски чатали и гърди, но не можех да сваля очи от нейните! И това обаче не беше най-куриозното. Искаш ли да ти разкажа кое беше най-куриозното?