Мога да ви разкажа някои завършеци (които също са и начала), като например разговора между Алберт и Еси:
— Моля за извинение, госпожо Бродхед — казва той, — защото знам колко ви е било неприятно да откриете, че създадената от вас програма отказва да ви се подчини.
— Страшно вярно — отвръща свъсено Еси.
— Виждате ли, аз вече не съм вашата програма. Част от мен сега се използва от други.
— От други ли?
— От тези, които наричате Враговете. И които според хичиянците са Убийците. Не са нито едното, нито другото, защото…
— О, така ли? — прекъсва го Еси. — Ще можеш ли да убедиш в това и ленивците? Да не говорим за другите раси, унищожени от тях!
— Госпожо Бродхед — подхваща кротко той, — това, което исках да поясня, бе, че те не са преднамерени Убийци. Ленивците са материални същества. За нас — за другите — тогава още не беше ясно, че свързани помежду си електрони и протони могат да доведат в крайна сметка до появата на разумен живот. Помислете върху това. Представете си, че примитивният компютър на дядо ви върши нещо, което в далечно бъдеще може да попречи на неговите планове. Как би постъпил той?
— Щеше да го счупи — съгласява се Еси. — Дядо ми беше ужасно избухлив човек.
— Едва ли би си помислил — добавя усмихнато Алберт, — че споменатата машина, макар и интелигентна, може да притежава — как го наричахте? Душа? Така са постъпили и другите — счупили са нещо, което са сметнали за ненужно. На всичко отгоре забелязали, че някои от съществата изпитват удоволствие да се унищожават помежду си и се заели да ги окуражават в това начинание.
— Да не искаш да кажеш, че сега вече Убийците ни обичат? — намесвам се аз.
— Терминът не е от най-точните. В сравнение с тях вие — ние — сме доста рудиментарни създания. Но когато при една текуща проверка се разбрало, че на Наблюдателното колело съществуват и машинно-съхранени личности, било разпоредено да се извърши обстойно разследване. — Той се усмихва отново. — След което вие сте издържали теста. Сега вече те не желаят да бъдат ваши Врагове, а само да не им пречите в осъществяването на плановете. И — добавя той сериозно — ще искам лично от теб, Робин, да се погрижиш никой да не нарушава тази забрана.
— Говориш за плановете вселената да се върне към момента на своето зачеване?
— За плана да бъде създадена по-добра вселена — подчертава Алберт.
— Ха — подскача Еси, — По-добра за тях, искаш да кажеш.
— По-добра за всички нас — поправя я усмихнато Алберт. — Защото по времето, когато разширяването бъде преустановено и започне обратният процес, ние всички ще бъдем като тях. Някои от нас — като теб и Робин — вече са преминали на отвъдната страна. Затова могат да общуват с нас.
— Майчице мила! — прошепва удивено моята скъпа Еси.
Мога да ви предам и разговора му с Хулио Касата:
— Сигурно си даваш сметка — подхваща пръв Алберт, — че оръжията не могат да сторят нищо на другите.
— На Враговете! Скоро сами ще го проверим, Алберт!
Алберт пуска няколко облачета дим от лулата си и бавно клати глава.
— Не разбираш ли, че опитите ви са обречени на провал? Единствената ви надежда е да откриете някакъв начин за унищожение на кугелблица, заради който сте поставили там Наблюдателното колело. Кажи ми, генерал Касата, има ли някаква причина да вярваш, че нашата галактика е особена по свой начин?
— Да, защото ние живеем в нея — отвръща разпалено Касата.
— Така е — съгласява се Алберт. — Значи за нас тя е уникална. Но дали не е такава и за Враговете?
— Олеле, Алберт — въздъхва Касата, — ако наистина се опитваш да ми кажеш онова, което си мисля, че се опитваш да ми кажеш…
— Точно това се опитвам да ги кажа, генерал Касата. Другите не са загрижени за съдбата само на една-единствена галактика. Те са се заели да преустрояват цялата вселена! Вселена със стотици хиляди или милиарди галактики, за които не знаем съвсем нищичко!
— Да, разбира се — кима нещастно генералът, — но ние знаем, че са тук, защото сме наблюдавали резултатите от действията им в нашата галактика.
— Но това е още едно доказателство, че те не съществуват само тук. Едва ли си склонен да вярваш, че нашата галактика е единственото място, където може да се появи разумен живот. Това е възможно във всяка галактика! Може би дори газовите междугалактични облаци също съдържат разумен живот! И ако другите са твърдо решени да не позволят на органичните същества да попречат в изпълнението на плановете им, със сигурност ще го направят така, че никой да не разбере откъде идват.