— Да не искаш да кажеш, че всички атоми, от които съм бил изграден, са се намирали в ядрото на някоя звезда?
— От които е била изградена твоята телесна обвивка — подчерта той. — Да, Робин. Дори нашата галактика е била някъде там. Вгледай се, току-виж я познаеш.
— Всички са еднакви — оплаках се аз, като видях, че говори сериозно и е забавил картината.
— Да, вярно, повечето от тях. Но ето я например М-31, а зад нея е Магелановият облак. Ето тази спирала пък е нашата галактика.
— Не те виждам вътре — подсмихнах се аз. Той го взе на сериозно. Изкашля се.
— Боя се, че я оставих да подмине нашето време. Цялата човешка история, включваща създаването на нашата слънчева система, еволюцията на Слънцето до червен гигант и прочее, вече се е състояла. Виждаш ли колко малко ти трябваше да я пропуснеш?
— Не зная дали искам да го видя с очите си.
— Но това е реалността, Робин. Не бива да си затваряш очите пред нея. Така поне за кратко ще се отървеш от досадното чувство, че заемаш особено място във вселената…
— Проклет да съм, ако не е така!
— Нищо де. Малко самочувствие ще ти е от полза. Но не се увличай и не забравяй — всичко това е, което Враговете се опитват да променят.
— Ако мислиш, че така ще ме накараш да се чувствам по-добре, лъжеш се.
— Не по-добре. Само те запознавам с фактите от суровата действителност. В края на краищата, не забравяй, че пред нашите две раси — на хората и хичиянците — стоят два възможни избора по отношение на Враговете. Да ги оставим да вършат каквото са намислили или да направим опит да им попречим.
— И как точно смяташ, че бихме могли да им попречим?
Той погледна замислено към замразения модел.
— Да го пусна ли малко по-нататък?
— Недей да сменяш темата!
— Няма, Робин. Искам само да ти покажа какво става после. Може би, ако разбереш до какво води всичко, би могъл да вземеш участие в откриването на подходящото решение. Кой знае? Не твърдя, че подобно решение съществува, във всеки случай трябва да опитваме, защото иначе просто ще изгубим играта.
— Сега пък ме плашиш!
— По-добре изплашен, отколкото да си изгубиш ума. Хайде, искаш ли да разбереш какво следва, или не искаш?
— Вече не зная какво искам!
Така беше. Чувствах се страшно объркан. Гледах петнистото сияние, в което някога сме били двамата с Еси, Клара, фараоните, царете, хичиянците и всички познати и непознати раси — за един съвсем кратък миг преди да изчезнем завинаги.
Беше ми страшно. Изглеждах толкова нищожен пред тази картина. Никога през целия си живот не се бях чувствал толкова безпомощен и нереален. Беше по-лошо, отколкото да умреш и със сигурност бе неизмеримо по-страшно.
И това бе нашето бъдеще.
Но в картината пред мен това бъдеще бе само минало. Все едно, че гледах към собствения си гроб.
— Виждам, че те заинтригувах — кимна доволно Алберт. — Добре, продължавам.
Галактиката се завъртя около остта си. Знаех, че всяко завъртане отнема четвърт милиард години, но в момента тя се въртеше като обезумяла и тогава видях, че се случва още нещо. Заобикалящите я сателитни галактики се раздалечаваха.
— Те се разбягват — извиках аз.
— Да — кимна Алберт. — Вселената се разширява. Вече не е в състояние да произвежда материя от енергия, но го компенсира, като произвежда пространство. Разстоянието между обектите се увеличава.
— Но не и между звездите в галактиката.
— Още не. Гледай внимателно, сега сме на около сто милиарда години в бъдещето.
Галактиката се въртеше още по-бързо, с такава скорост, че не можех да следя формата й, защото виждах само размазаните й очертания. Околните галактики почти не се различаваха.
— Ще спра за миг — предупреди ме Алберт. — Ето. Да забелязваш нещо странно в нашата галактика?
— Някой е изключил доста от звездите.
— Точно така. Сиянието й е намаляло. Това, което е „изключило“ звездите, е времето. Остарели са и много от тях са умрели. Ще забележиш също, че галактиката има червеникаво оцветяване, а не както по-рано — млечнобяло. Големите бели звезди умират първи, старите червени издържат повече. Дори по-малките звезди от клас F и G като нашето Слънце, вече са изгорили запасите си от термоядрено гориво. След мъничко ще изгаснат и червените джуджета.