Сигурно ще попитате: а какво става с децата? Когато Сирил Базингстоук пристигна на острова, където беше Бюпре Хеймат, на Колелото тъкмо се бе разпространила вестта, че ще има евакуация. Имаше я в новините и двамата затворници ги проследиха с интерес. Вероятно като хора, свикнали да живеят със или да предизвикват конфликти. Защото нито един от тях не даваше пукната пара за обществото.
В интерес на истината, бързо започнаха да си омръзнат. Базингстоук често дремеше пред пиезовизора, където вървяха сцени от любимото му Кюрасао и това изглежда вбесяваше Хеймат.
— Какво става? — питаше го той. — Нима ще позволиш на ума ти да ръждясва. Хей, използвай времето си! Научи нещо. Някой език — като мен.
И наистина, всяка година той прибяваше към колекцията си по един перфектно научен език и сега вече владееше до съвършенство мандарин, хичиянски, руски, тамилски, старогръцки и още осем други езика.
— И с кого ще разговарям?
— Въпросът не е в това! Не бива да се отпускаме!
— Защо? — попита учудено Базингстоук. Ето как двамата се измъчваха в безцелни разговори. Всеки път, когато чернокожият подхванеше някоя история, генералът знаеше как да я приключи набързо. — Когато бях малко момче…
— Сте били много бедни.
— Да, Хеймат, много бедни. Продавахме сувенири на туристите…
— Но и от това не падаха пари, защото съседите ви също са продавали сувенири.
— Точно така. Но не винаги. Понякога съседските момчета уловяха някоя игуана и се опитваха да я продадат. Никой не искаше да я купи, естествено.
— Е, от време на време някой я купуваше, но по-скоро от съжаление.
— Така де — и тогава проследявахме човека, за да видим къде ще я пусне и пак я улавяхме. За да я продадем още веднъж.
— Или да я изядете.
— И това знаеш. Игуаната е много вкусна, месото й е като пилешко. Нима съм ти разказвал тази история и друг път?
Не беше само скуката. Във всеки от тях имаше по нещо, което дразнеше другия. Базингстоук например намираше за отвратителни сексуалните навици на Хеймат.
— Но защо трябва да им причиняваш болка, Бю? Та те дори не са живи!
— Защото ми доставя удоволствие. А и всички тук са длъжни да изпълняват прищевките ми. Пък и това въобще не е твоя работа. Да не мислиш, че ми е приятно как осмърдяваш целия затвор с гадостите, които приготвяш за ядене?
И така нататък. Накрая Хеймат се опита да поразсее натрупалото се между тях напрежение, като запозна Базингстоук с Пернецки, но руснакът отказа категорично да отвори очи, както и да говори с новопристигналия. Когато излязоха от болничната стая, чернокожият попита:
— Бюпре, защо го прави? Той е в съзнание и ни чува.
— Мисля, че за него това е начин да избяга. А може би смята, че ако продължава да се преструва на заспал, в края на краищата ще го преместят в друга болница, извън затвора, и тогава ще опита отново.
— Няма да го направят.
— Зная — кимна Хеймат и се огледа. — Е, Сирил? Искаш ли двамата днес да поогледаме периметъра?
Базингстоук зарея поглед към лагуната и скрития от мараня хоризонт отвъд нея.
— О, да — кимна след време. — Какви са тези постройки на брега?
— Училище, мисля. Има и малко пристанище, където са прокопали канал към лагуната, за да могат вътре да навлизат корабчета.
— Ах, пристанище, значи, В Кюрасао също имаше пристанище, но беше голямо. Било е построено много отдавна, за да разтоварват на него робите…
— Чувал съм го вече — прекъсна го нервно Хеймат. — Хайде да слезем към брега. Там има бебешка ферма.
— Не обичам такива неща! — сопна се Базингстоук. Но тъй като Хеймат вече бе поел по пътеката, подхвърли след него: — Чакай ме, идвам.
Бебешката ферма бе разположена във външния периметър на затвора, но съвсем близо до вътрешния двор. Въпреки това в нея не се допускаха затворници. Сградата бе заобиколена от поляна с висока, свежа трева, из която пасяха миролюбиво няколко охранени крави.
Хеймат бе приятно изненадан от раздразнението, което породи тази пасторална картина в Сирил.
— Какво декаденство! — възмущаваше се чернокожият. — О, защо изгубихме борбата за нашата кауза! Ако бях отвън, на свобода, щях да ги накарам да забравят подобни неща. Бю, двамата с теб щяхме да ги накараме да пищят.
— Правили сме го вече.
— И още трябваше да го правим. Мисълта, че едно човешко дете може да израсне в утробата на крава ме изпълва с безмерно отвращение. Когато бях малък…
— Виж какво, Сирил. Не си ли се замислял, че ако се беше родил жена, идеята за извънутробно износване на плода нямаше да ти се стори толкова неприятна? Бременността носи своите рискове и страдания.
— Страдания, разбира се! Но защо да не страдат? Ние също страдаме. Когато бях малък аз…