Генерал Хеймат пое задачата по завързването им и очевидно си разбираше от работата. След като приключи, двамата стари терористи излязоха и Кихльо веднага направи опит да се освободи. След няколко минутни усилия започна да си мисли, че надеждите му са били напразни. На всичко отгоре Харолд отново започна да хленчи.
— Какво ти става бе, глупчо? Толкова си хърбав, че досега трябваше да си се измъкнал от въжетата…
Той млъкна, защото затворниците отново бяха на вратата. Веднага щом като влязоха, те се приближиха до комуникационния пулт на пиезовизора. Не представляваше особена трудност да се свържат с чиновника от летището. Отсреща се показа красива полинезийка със саронг и закичени в косата цветя. Усмихна им се толкова дружелюбно, че Кихльо, който наблюдаваше всичко отзад, за миг я взе за истинска и дори щеше да извика за помощ. После обаче се досети, че е само симулация, и то доста примитивна.
— Искам да видя списъка на всички полети на разстояние повече от две хиляди километра, от този момент до утре следобед — нареди Хеймат.
— Oui, m’sieur14 — момичето се усмихна и изчезна. На екрана се появи списък:
УЕ 495 Хонолулу 06:40
ЯЕ 350 Токио 08:00
ЕФ 781 Лос Анджелис 09:30
НЗ 263 Окланд 11:10
КЮ 819 Сидни 11:40
ЮТ 311 Сан Франциско 12:00
— Искам този за Лос Анджелис — посочи с пръст Хеймат.
Базингстоук въздъхна.
— Така и предполагах, Бюпре. И аз съм на същото мнение.
Хеймат не изглеждаше особено доволен от чутото.
— Ти можеш да вземеш полета до Сан Франциско. Само няколко часа по-късно е, а и ще е добре, ако не се качваме на един и същ самолет. Или избери Хонолулу, Токио…
— Не желая да се прехвърлям от един остров на друг, нито пък на място, където не говоря езика. Ще се кача с теб на самолета за Лос Анджелис.
Хеймат поклати глава и се предаде.
— Хубаво. Ще се разделим в Лос Анджелис. Две резервации, моля.
Момичето се появи отново.
— Господа?
— Искаме две резервации за полета на „Ер Франс“ тази сутрин. Господин Смит и господин Дж. Джоунс.
— Първа класа или туристически?
— О, разбира се, първа класа. А, момент. Нашата мила племенница ще бъде така добра да ви съобщи номера на кредитната си карта. — Той се завъртя и махна на Базингстоук да доведе момичето. — Онико, скъпа, би ли казала на тази любезна програма кой ти е номерът?
Кихльо почувства, че дъхът му секва. Дали Онико няма да извика за помощ? Но не. Момичето произнесе с ясен глас шифъра и номера на своята карта, след това поднесе палец към екрана, за да удостовери, че е нейна. С това се приключи. Всички проблеми бяха разрешени. Полинезийката потвърди резервациите и накрая попита желаят ли да им запази билети за по-нататъшен полет от Лос Анджелис.
— О, не, няма нужда — отвърна Базингстоук и изключи връзката.
— Чакай малко — намеси се Хеймат. — Закъде бързаш? Сам знаеш, че искаме да продължим и след Лос Анджелис.
— Но не с нейната кредитна карта. Прекалено е рисковано. Като стигнем там, ще търсим друг начин.
Хеймат се завъртя и го погледна навъсено.
— Позволяваш си твърде много, Сирил. Забрави ли, че харпунът още е у мен? — После изкрещя неочаквано: — Но какво прави тя? Спри я, Сирил!
Онико отново бе протегнала ръце към пулта. Базингстоук я дръпна встрани.
— О, стига, малката. Започваш да прекаляваш.
Но Онико не откъсваше поглед от пулта.
— Вържи я — нареди Хеймат и Кихльо наблюдаваше разтревожено, докато Базингстоук омотаваше въжето около тъничките ръце на момичето. Тя се отпусна веднага щом усети, че е безпомощна. Главата й се подпря на гърдите на Кихльо.
— Трябваше да го направя — прошепна му тя.
— Но защо? Те скоро ще си идат.
Тя го погледна мълчаливо. В очите й се четеше безнадеждно отчаяние.
— Не толкова скоро.
Колко странни са хората. Когато нямат какво да правят, започват да се карат помежду си. Този път спорът бе кой пръв да иде в другата стая да поспи. Хеймат настояваше да е Сирил.
— Хайде, приятелю, нямаме друга работа. Защо не идеш пръв? Аз ще остана да забавлявам нашите гости.
— Ако вземеш да забавляваш малката по начина, по който предполагам, най-вероятно да не изкара до сутринта.
Хеймат поклати натъжено глава.
— Размекнал си се с възрастта. Какво те интересува как смятам да постъпя с малката хубавица?
— А ти с възрастта си оглупял! Навън е пълно с малки момичета. Достатъчно е да се измъкнем от този проклет остров и ще можеш да правиш с тях каквото ти скимне. Но тази тук ни трябва заради кредитната й карта. Как според теб ще плаща сметките, ако умре?