— Защо?
— Само това каза. „Елате пак след половин година“.
— Вие как се чувствахте по онова време?
— Чувствах се здрав. Но реших, че имам рецидив.
— Доктор Грос ли ви го каза?
— Не. Нищо не ми каза. Нито той, нито някой друг в болницата. Само това, „Елате след половин година“.
И съвсем естествено баща й беше решил, че още е болен. Запознал се беше с една жена, за която при други обстоятелства сигурно би се оженил, но не го направи, защото вярваше, че не му остава много. Продаде къщата и се премести в малък апартамент, за да не остане неизплатена ипотека след смъртта му.
— Излиза, че сте чакали да умрете — каза адвокатът.
— Възразявам!
— Оттеглям този въпрос. Да продължим нататък. Господин Бърнет, в продължение на колко време продължихте да ходите периодично в медицинския център на Калифорнийския университет за изследвания?
— Четири години.
— Четири години. И кога за пръв път ви обзе подозрението, че не ви казват истината за състоянието ви?
— Ами, минали бяха четири години, а аз все така се чувствах здрав. Нищо особено не се случваше. Всяка сутрин се събуждах с мисълта, че симптомите ще се появят, но това така и не стана. Само че доктор Грос все повтаряше, че трябва да ходя на изследвания. По онова време се бях преместил в Сан Диего и исках да си правя изследванията там и да му пращам резултатите. Но той отказа категорично: трябвало да си правя изследванията в Калифорнийския университет, и толкова.
— Защо?
— Каза, че предпочитал да работи със собствената си лаборатория. Но в това нямаше логика. А и ме караше да подписвам все повече формуляри.
— Какви формуляри?
— Отначало бяха само декларации за информирано съгласие, че се подлагам на рискова процедура. По една-две страници дълги. Скоро обаче се появиха нови формуляри, с кои-то потвърждавах съгласието си да участвам в изследователски проект. Всеки път, когато отивах при него за контролни изследвания, ме чакаха нови формуляри. Накрая станаха по десетина страници плътен текст, пълни с неразбираеми юридически термини.
— И вие подписвахте ли ги?
— Накрая спрях да ги подписвам.
— Защо?
— Защото някои от формулярите представляваха писмено съгласие за използване на тъканите ми за търговски цели.
— И това ви притесни?
— Естествено. Защото смятах, че той не ми казва истината. За това какво прави и за какво са всички тези изследвания. При една от срещите ни го попитах директно дали използва тъканите ми за търговски цели. Той отрече категорично и каза, че интересът му бил изцяло научен. Аз приех думите му и подписах всичко, с изключение на онези формуляри, които позволяваха тъканите ми да бъдат използвани за търговски цели.
— И какво стана?
— Той много се ядоса. Каза, че повече няма да може да ме лекува, освен ако не подпиша всички формуляри, и че така поставям на риск здравето и бъдещето си. Каза, че съм правел голяма грешка.
— Възразявам! Свидетелят преразказва чужди думи.
— Добре. Господин Бърнет, когато отказахте да подпишете онези формуляри, доктор Грос спря ли да ви лекува?
— Да.
— И какво открихте вие впоследствие?
— Че доктор Грос е продал тъканите ми — клетките, които е извадил от тялото ми при всичките онези изследвания — на една фармацевтична компания, „Биоджен“.
— Как се почувствахте, когато разбрахте това?
— Бях шокиран — каза баща й. — Бях отишъл при доктор Грос болен, уплашен и уязвим. Бях му поверил живота си. Като пациент на лекар. Вярвах му. А после се оказа, че той ме е лъгал и ненужно ме е плашил в продължение на години, само за да краде клетки от тялото ми и да ги продава за лична изгода. За себе си. Изобщо не му е пукало за мен. Просто е искал да вземе клетките ми.
— Знаете ли на колко са били оценени клетките ви?
— От фармацевтичната компания казаха, че са платили три милиарда долара.
Съдебните заседатели ахнаха в един глас.
2.
При последните въпроси Алекс наблюдаваше внимателно заседателите. Лицата им бяха безизразни, но никой не помръдваше, никой не нервничеше. Бурната им реакция при последния отговор беше неволна и показваше колко дълбоко ги е заинтригувал разказът на свидетеля. Продължиха да следят жадно въпросите.
— Господин Бърнет, доктор Грос извини ли ви се, задето ви е подвел?
— Не.
— Предложи ли да раздели с вас печалбата си?