Дупе да му е яко
WIRED NEWS SERVIDCE. Богатият новозеландец Питър Бетун ще се опита да постави световен рекорд със скоростна лодка, захранвана с тлъстини, изсмукани от собствените му задни части. Двайсет и шест метровият му тримаран „Победител“ се захранва изцяло с биодизелово гориво, направено от растително масло и други мазнини. Тлъстините от задните част на Бетун ще съставляват, разбира се, минимална част от горивото, необходимо за околосветското му пътешествие. Извлеченото оттам гориво е било едва литър. Бетун обаче отбеляза, че имал болки и синини след липосукцията и че предоставянето на горивото било „лична саможертва“.
Протест срещу „разсипничеството“ на Западния свят
РОЙТЕРС. Нюйоркският концептуален творец Рикар-до Вега се подложил на липосукция, сготвил изсмуканата тлъстина и я изял. Според собствените му думи целта му била да привлече вниманието към разсипничеството на западните общества. По-голямата част от изсмуканата тлъстина Рикардо заделил за продан, с идеята, че така хората ще могат да опитат човешка плът и да пробват що е това канибализъм. Вега не е определил цена за тлъстините си, но един търговец на произведения на изкуството каза, че по негова преценка цената ще е много по-малка от тази за тлъстините на Берлускони. „Берлускони е министър-председател — посочи той. — Вега е непознат за широката публика. Пък и идеята му не е съвсем новаторска, защото същото бе направено от друг творец, Маркос Евариста, който направи кюфтета от телесната си мазнина“.
Маркос Евариста е роден в Чили, но живее в Дания. Слуховете, че кюфтетата от телесната му мазнина ще бъдат предложени на търг от филиала на Кристис в Ню Йорк, не бяха потвърдени, защото представителите на Кристис отказаха коментар.
80.
Линейката се движеше с висока скорост на юг. Със слушалки с микрофонче на главата, последен писък на технологията, Доли шофираше и говореше с Васко. Васко беше много ядосан, но Доли нищо не можеше да направи по въпроса. За втори път беше тръгнал по грешна следа. Никой не му беше виновен.
— Виж — каза тя в микрофончето. — Току-що получихме данните от телефонната компания за последните пет години. Буквално преди минута. Алекс се е обаждала на някакви хора в този район, казват се Кендал, Хенри и Лин Кен-дал. Мъжът е биохимик; не знаем с какво се занимава жената. Но Лин и Алекс са връстнички. Може да са израснали заедно.
— И къде са те? — попита Васко. — Тези Кендал.
— Живеят в Ла Хола. На север от…
— Знам къде е, по дяволите — прекъсна я Васко.
— Ти къде си сега? — попита Доли.
— Връщам се от Елсинор. Поне на час път съм от Ла Хола. Тука е завой след завой. Мамка му, сигурен съм, че е пренощувала някъде на това шосе.
— Откъде знаеш?
— Просто знам. Сърби ме носът.
— Добре де, сега така или иначе сигурно пътува към Ла Хола. Може и да е пристигнала вече.
— А ти къде си?
— На двайсетина минути от къщата на Кендал. Искаш ли ние да ги приберем?
— Как е докторчето? — попита Васко.
— Трезвен е.
— Сигурна ли си?
— Да — каза Доли. — В момента се налива с кафе от термоса.
— Ти провери ли какво има в термоса?
— Да. Естествено. Е… да ги приберем ли, или да те изчакаме?
— Жената не закачайте. Но ако видите хлапето, приберете го.
— Добре — каза Доли.
81.
— Боб — каза Алекс, придържаше с рамо телефона до ухото си.
От другата страна на линията се чу стон.
— Кое време е?
— Седем сутринта, Боб.
— Господи… — Чу се как главата му се стоварва обратно върху възглавницата. — Дано да е нещо важно, Алекс.
— Да не си бил на дегустация снощи? — Робърт А. Кох, уважаваният директор на адвокатската им фирма, беше вдъхновен почитател на виното. Пазеше колекцията си в сейфове из целия град. Наддаваше на аукциони в Кристис; пътуваше с цел покупки до Напа, Австралия, Франция. Според Алекс обаче всичко това беше просто извинение да се напива регулярно.