— Ваша чест, това твърдение влиза в пряко противоречие с Тринадесетата поправка, която забранява робството. „Биоджен“ може и да притежават клетките на господин Бърнет, но не притежават самия господин Бърнет. Няма как да го притежават.
— Никога не сме имали претенциите да притежаваме господин Бърнет, претендираме само за клетките му. Само това искаме в момента — каза Родригес.
— Но практическото последствие от иска ви е, че ефективно погледнато притежавате самия господин Бърнет, щом изисквате достъп до неговото тяло по всяко време…
Съдията изглеждаше отегчен.
— Господа, разбирам гледните ви точки — каза той, — но какво общо има всичко това с госпожа Бърнет и нейния син?
Боб Кох отстъпи назад. Нека Родригес сам се закопае, реши той. Онова, което искаше от съдията, беше чиста проба немислимо.
— Ваша чест — каза Родригес, — ако съдът приеме, че клетките на господин Бърнет са собственост на моите клиенти, както би трябвало според мен, то гореспоменатите клетки са собственост на моя клиент където и да се намират. Например, ако господин Бърнет даде кръв като донор на кръвна банка, дарената кръв ще съдържа клетки, които са наша собственост. Ние можем да заявим собствеността си над тези клетки и да изискаме извличането им от дарената кръв, защото господин Бърнет няма законното право да дава тези клетки другиму. Те са наша собственост. По подобен начин същите тези клетки, които са наша собственост — идентични на тях клетки — се намират в децата и внуците на господин Бърнет. Следователно ние имаме право на собственост и над тези клетки. Имаме правото да ги вземем.
— А ловецът на глави?
— Специалистът по залавяне на бегълци — каза Родригес — извършва граждански арест на следното основание. Ако види наследниците на господин Бърнет, които по дефиниция носят наша собственост, то те очевидно са в притежание на крадена собственост и могат да бъдат арестувани.
Съдията въздъхна.
— Ваша чест — продължи Родригес, — това заключение може да се стори на съда нелогично, но е факт, че живеем в нова ера и онова, което днес ни се струва странно, само след няколко години вече няма да е такова. И днес голям процент от човешкия геном е частна собственост. Генетичната информация за различни болестотворни причинители е патентована. Мисълта, че подобни биологични елементи са в частни ръце, ни се струва странна само защото е нещо ново за нас. Съдът обаче трябва да отсъди в съответствие с предишните съдебни решения. Клетките Бърнет са наша собственост.
— Да, но в случая с потомците му става въпрос за копия на клетките — каза съдията.
— Да, ваша чест, но това няма връзка с разглеждания проблем. Ако аз притежавам формула за направата на нещо и някой направи ксерокопие на тази формула върху лист хартия и я даде на трети човек, формулата така или иначе си остава моя собственост. Аз притежавам формулата, без значение как е била копирана и от кого. И имам право да изискам копието.
Съдията се обърна към Боб Кох.
— Господин Кох?
— Ваша чест, господин Родригес ви призова да се съобразите с предишните съдебни решения по това дело. Към същото ще ви призова и аз. Предишните решения гласят, че след като клетките на господин Бърнет така или иначе са извън тялото му, те вече не му принадлежат. Никъде в тези решения не се твърди, че господин Бърнет е ходеща златна мина, която може да бъде ограбвана когато и където е удобно за „Биоджен“. Още по-малко, че „Биоджен“ има правото физически да отнеме тези клетки, без значение кой е носителят им. Подобно твърдение надхвърля и най-дръзките тълкувания на предишните съдебни решения. То на практика е съвсем ново твърдение, нов иск, който се позовава единствено на нечий интерес. И ние се обръщаме към съда с молба да задължи „Биоджен“ да отзове ловеца на глави.
Съдията каза:
— Не разбирам на какво основание „Биоджен“ е пристъпил към подобни действия, господин Родригес. Те ми се струват прибързани и неоправдани. Можехте да изчакате госпожа Бърнет да се яви пред съда.
— За жалост, ваша чест, това не е възможно. Бизнесът на моя клиент е в критично състояние. Както вече казах, имаме основания да вярваме, че сме станали жертва на заговор за отнемане на наша собственост. Без да навлизам в подробности, мога да кажа, че възстановяването на клетките е неотложно. Ако съдът постанови отлагане, това може да доведе до провала на мащабно бизнес начинание, което да принуди компанията да обяви фалит. Ние просто се опитваме да реагираме по начин, който максимално да ограничи щетите.