Лек дъжд закапа от зеления балдахин над главите им. Туристите заприбираха камерите си. Един се наметна с лек прозрачен дъждобран. Хагар изтри потта от челото си. На известно разстояние пред тях три млади орангутана се боричкаха около поднос с папая, оставен на земята. Туристите насочиха вниманието си към тях.
Някъде високо сред клоните прозвуча гърлен глас:
— Еспес де кон.
Фразата долетя до тях съвсем ясно в неподвижния въздух. Едрият мъж се завъртя.
— Какво?
Всички вдигнаха глави нагоре.
— Това е псувня — каза тийнейджърът. — На френски. Сигурен съм. Псувня на френски.
— Тихо — скастри го майка му.
Туристите се взираха нагоре, мъчеха се да пробият с поглед гъстата маса тъмни листа. Но маймуната не се виждаше. Едрият мъж извика:
— Кес къ ту ди?
Отговор не последва. Само пращенето от придвижващо се сред клоните животно и далечният вик на птица-носорог.
(„Нюз ъв дъ Уърлд“)
(„Дер Шпигел“)
(„Пари Мач“, под снимка на Жак Дерида)
(„Уикли Стандард“)
(„Нашъньл Инкуайърър“)
(„Лос Анжелис Таймс“)
„И накрая, група туристи в Индонезия се кълнат, че са били обиждани от орангутан в джунглите на Борнео. Според туристите маймуната ги наругала на холандски и френски, което означава, че изглежда е била доста по-умна от тях. Уви, така и не се появиха записи на ругаещото шимпанзе, което ни навежда на заключението, че ако вярвате на тази история, то ние ще ви намерим работа в настоящата президентска администрация. Там има изобилие от говорещи маймуни!“
5.
— Леле — каза Чарли Хагинс: гледаше телевизия в кухнята на къщата си в Сан Диего. Звукът беше изключен, но той четеше надписите, които течаха отдолу. — „Докладвана говореща маймуна в Суматра“.
— На някоя конференция ли? — каза жена му и хвърли поглед към екрана. Приготвяше закуска.
— Не — каза Хагинс. — В смисъл, че е била забелязана. И са докладвали за това.
— Маймуната е била забелязана? В смисъл, че е направила впечатление? — Жена му преподаваше английски в гимназията и обичаше тези шегички.
— Не, скъпа. Казват, че… някакви хора в Суматра срещнали в джунглата маймуна, която можела да говори.
— Мислех, че маймуните не могат да говорят — каза жена му.
— И аз. Но в репортажа се твърди обратното.
— Значи репортажът лъже.
— Мислиш ли? Хм, ето ти и друго… Бритни Спиърс няма да се развежда. Какво облекчение. Може би пак била бременна. Като я гледам на снимките, сигурно е вярно. А Пош Спайс била с хубава зелена рокля на галавечеря. Стинг пък казал, че може да прави секс с три жени часове наред.
— Бъркани ли?
— Че те, ако не са сбъркани, ще легнат ли с него?
— „Бъркани“ казах. За яйцата.
— Бъркани, да.
— Повикай децата — каза тя. — Закуската е почти готова.
— Добре. — Чарли стана от масата и тръгна към стълбите. Докато минаваше през хола, телефонът иззвъня. Обаждаха се от лабораторията.
В лабораториите на „Радиал Дженомикс“, разположени в евкалиптовите горичка на Калифорнийския университет в Сан Диего, Хенри Кендал потропваше с пръсти по масата, докато чакаше Чарли да вдигне. Три сигнала вече. Къде беше Чарли, по дяволите? Накрая все пак се обади:
— Ало?
— Чарли? — каза Хенри. — Чу ли новината?
— Коя новина?
— За маймуната в Суматра, коя друга, за Бога?
— Това са глупости — каза Чарли.
— Защо?
— Стига, Хенри. Знаеш, че са глупости.
— Казаха, че маймуната говорела на холандски.
— Глупости са.
— Може да е бил екипът на Утенбрьок — каза Кендал.
— Да бе. Маймуната е голяма, на две или три години.
— Е, и? Утенбрьок може да го е направил преди няколко години. Екипът му е достатъчно напреднал. Пък и онези типове от Утрехт са нагли лъжци.
Чарли Хагинс въздъхна.
— В Холандия подобни изследвания са незаконни.
— Именно. И затова са отишли в Суматра.