Д-р Нарсежак-Боало обясни, че докато силната форма на гена създава диктатори, то по-меката, хе-терозиготна форма води до „поносимото псевдототалитарно желание“ да казваме на другите хора как да живеят живота си, обикновено добронамерено.
„Психологическите тестове показаха неоспоримо, че индивиди с меката форма на гена искрено вярат, че другите хора имат нужда от техните прозрения и че са неспособни да се справят със собствения си живот без тяхната подкрепа. Тази форма на гена присъства сред политици, религиозни фундаменталисти и знаменитости. Този самомнителен комплекс се проявява чрез силна самоувереност, придружена от убеждение в личната правота, както и чрез грижливо отгледаното чувство на възмущение спрямо онези, които не желаят да се вслушат в думите им“.
В същото време той призовава към предпазливост при интерпретиране на резултатите. „Много хора, които се стремят към контрол над другите, са водени от желанието всички да са като тях просто защото не търпят различията“.
Това обяснява парадоксалното откритие на екипа, че индивиди с меката форма на гена проявяват и най-голяма търпимост към авторитарна среда със строги социални правила. „Нашето изследване показа, че генът предопределя не само стремеж към доми-нация, но също и търпимост към чуждата. Подобни хора имат ясно изразени предпочитания към тоталитарни форми на управление“. Отбелязва се също, че такива хора лесно възприемат модните тенденции от всякакъв вид и са склонни да потискат мнения и предпочитания, които не се споделят от тяхната група.
— „Лесно възприемат модните тенденции“… — каза Джош — Това шега ли е?
— Не, напълно сериозно е. Въпрос на маркетинг — каза Том Уелър. — В наше време всичко е маркетинг. Чети нататък.
„Макар френските учени да не заявиха изрично, че меката форма на господарския ген представлява генетично заболяване — «пристрастеност към принадлежността», както се изрази д-р Нарсежак-Боало, — те все пак смятат, че еволюционният натиск тласка човешкия вид към все по-голям конформизъм“.
— Невероятно — каза Джош. — Тия типове в Тулуза дават пресконференция и целият свят публикува историйката им за „господарския“ ген! Имат ли поне една публикация в научно списание?
— Не, само пресконференцията. Нямат публикация, нито споменават за бъдеща такава.
— И какво е следващото, робският ген? Пълни глупости, ако ме питаш — каза Джош и си погледна часовника.
— Искаш да кажеш, че се надяваме да са глупости.
— Да, това искам да кажа. Да се надяваме, че са глупости. Защото иначе определено ще подлее вода на онова, което „Биоджен“ се кани да обяви официално.
— Мислиш ли, че Диел ще отложи съобщението? — попита Том Уелър.
— Може би. Но Диел не обича да чака. А и откакто се върна от Вегас, съвсем е пощурял.
Джош си сложи гумените ръкавици, предпазните очила и хартиената маска, после взе петнайсетсантиметровия цилиндър със сгъстен въздух и зави в горния му край флакончето с ретровирус. Цялото устройство беше голямо колкото цилиндър за пура. След това нагласи миниатюрен пластмасов конус най-отпред на джаджата и го натисна с палец, докато щракна на място.
— Взимай си джобния компютър и да действаме — каза на колегата си.
Силната и леко сладникава миризма на плъховете им беше позната до болка. Тук имаше петстотин-шестстотин плъха, всичките в клетки с етикетчета, спретнато наредени една върху друга на два метра височина от двете страни на централната пътека.
— Кои ще обработваме днес? — попита Том Уелър. Джош изчете поредица номера. Том провери в джобния си компютър местоположението им. Тръгнаха по пътеката, докато не стигнаха до клетките с днешните номера. Пет плъха в пет клетки. Животинките бяха бели, закръглени, движеха се нормално.
— Изглеждат добре. Това втората им доза ли е?
— Да.
— Хайде, момчета — каза Джош. — Дръжте се прилично, милички. — Отвори първата клетка и с бързо движение хвана плъха вътре. Държеше животното през телцето, като с палеца и показалеца си придържаше умело вратлето му. Нагласи малкия пластмасов конус върху муцунката на плъха. Дъхът на животното замъгли прозрачната маска. Кратко изсъскване и вирусът беше освободен през дюзата. Джош задържа маската върху муцуната на плъха още десет секунди, докато животното вдиша. После го пусна обратно в клетката му.