— Лонг Бийч Мемориъл.
— Искам да говоря с моргата — каза Лиза.
— Съжалявам. Моргата се намира в общинския институт по съдебна медицина. Искате ли да ви дам номера им?
Мой близък е починал във вашата болница. Къде би трябвало да е тялото му сега?
— Изчакайте. Ще ви свържа с патологията.
След четири дни майка й се обади по телефона.
— Какви ги вършиш, за Бога?
— По-точно?
— Ходила си в болницата да искаш кръвна проба от баща си.
— Той не ми е баща.
— Лиза. Не ти ли омръзна тази игричка?
— Не. И той не ми е баща. Резултатът от генетичния тест е отрицателен. Пише го черно на бяло. — Тя посегна към принтираната страница. — Шансът Джон Дж. Уелър да е мой баща е по-малък от едно на три милиона.
— Какъв генетичен тест?
— Направих генетичен тест за бащинство.
— Отвратителна си, знаеш ли.
— Не, мамо. Ти си отвратителната. Джон Уелър не ми е баща и тестът го доказва. Винаги съм го знаела.
— Ще видим тази работа — каза майка й и затвори.
След половин час се обади брат й Том.
— Здрасти, Лизи. Мама ми се обади току-що.
— И?
— Каза нещо за някакъв тест.
— Да, направих теста, Томи. И познай какво показа той.
— Разбрах вече. Къде направи теста, Лизи?
— В една лаборатория тук, в Лонг Бийч.
— Как се казва?
— „Биорад Тестинг“.
— Хм. Тия лаборатории, дето се рекламират по интернет, не са много надеждни. Знаеш го, нали?
— Те гарантираха, че резултатът е верен.
— Мама е много разстроена.
— Неин проблем — каза тя.
— Ясно ти е, предполагам, че сега и тя ще поиска тест. И ще заведе дело. Защото ти всъщност я обвиняваш в [???]
— Виж какво, Томи, изобщо не ме интересува.
— Лизи, всичко това създава излишни усложнения смъртта на татко.
— Твоят татко — каза тя. — Не моят.
9.
Кевин Маккормик, главен администратор на болница „Лонг Бийч Мемориъл“, вдигна поглед към ниския набит човек, който тъкмо влизаше в кабинета му, и каза:
— Как се е стигнало до това, по дяволите? — И побутна към новодошлия купчината листа на бюрото си.
Марти Робъртс, шефът на патологията, прегледа набързо документацията.
— Нямам представа.
— Съпругата на починалия Джон Дж. Уелър ни съди за незаконно предоставяне на тъкани, които сме дали на дъщерята.
— Какво казва законът по въпроса? — попита Марти Робъртс.
— Не е много ясно. Като член на семейството, по закон дъщерята има пълното право да поиска и получи тъкани от починалия, за да бъдат изследвани за заболявания, които могат да засегнат самата нея. Проблемът е, че тя е направила тест за бащинство и резултатът е излязъл отрицателен. Тоест, тя не е негова дъщеря. Което в известен смисъл означа-ва, че сме й предоставили тъкани от починалия незаконно.
— Не сме могли да знаем, че…
— За това спор няма. Но тук говорим за законовата гледна точка. Единственият важен въпрос е дали семейството може да заведе дело срещу нас. И отговорът е: да, имат основание за завеждане на съдебно производство и вече са направили постьпки за това.
— Къде е тялото? — попита Марти.
— Погребано, разбира се. Преди осем дни.
— Разбирам. — Марти разлисти отново страниците. — И те искат…
— Освен претенциите си към болницата искат и кръвни и тъканни проби за допълнително тестване — каза Маккормик. — Имаме ли кръвни и тъканни проби на на починалия?
— Трябва да проверя — отговори Марти. — Но предполагам, че имаме.
— Така ли?
— Ами да. Напоследък пазим доста тъканни проби, Кевин. Така де, събираме колкото се може повече, от всеки пациент, който дойде в болницата…
— Това е грешният отговор — сърдито каза Маккормик.
— Какъв е правилният?
— Че нямаме никакви тъкани от този човек.
— Но те ще знаят, че имаме. Най-малкото защото направихме тестове за алкохол и наркотични вещества, които са задължителни при катастрофа, така че със сигурност имаме от кръвта му…
— Имали сме, но пробата се е изгубила.
— Добре. Изгубила се е. Но каква полза от това? Винаги могат да изровят тялото и да вземат колкото проби искат.