Выбрать главу

„Опала“, помисли си Алекс. Знаеше накъде отиват нещата. Щяха да акцентират върху чудодейността на изцелението. Хвърли поглед към адвоката, който седеше до нея и явно се опитваше да измисли някаква ответна стратегия. Наведе се и прошепна:

— Спри го.

Адвокатът поклати объркано глава.

Баща й казваше:

— Не знам точно. Двайсет или двайсет и пет.

— Значи дрехите са ви станали доста големи?

— Да.

— А имахте ли сили по онова време? Можехте ли да се изкачите по стълбите до втория етаж?

— Не. На всеки две-три стъпала се налагаше да спирам.

— От изтощение?

Алекс смушка адвоката до себе си и прошепна:

— Попитано и отговорено. Адвокатът моментално стана.

— Възразявам. Ваша чест, господин Бърнет вече заяви, че е бил диагностициран като терминално болен.

— Да — каза Родригес. — И каза също, че е бил уплашен. Но на мен ми се струва, че заседателите трябва да знаят точно колко безнадеждно е било състоянието му.

— Разрешавам да продължите.

— Благодаря, ваша чест. И така, господин Бърнет. Били сте изгубили една четвърт от телесното си тегло, били сте толкова слаб, че повече от две стъпала наведнъж са ви затруднявали сериозно, и сте страдали от много сериозна форма на левкемия. Така ли е?

— Да.

Алекс стисна зъби. Отчаяно й се искаше да сложи край на този разпит, поел в посока, която нямаше нищо общо с въпроса дали докторът на баща й е действал неправомерно, след като го е излекувал. Но съдията беше дал разрешението си и тя не можеше да направи нищо. Дори да възрази не можеше.

— Тоест в онзи момент на най-голяма нужда — каза Родригес — вие сте се обърнали към най-добрия специалист на Западния бряг?

— Да.

— И той ви е лекувал.

— Да.

— И ви е излекувал. Този способен и загрижен за пациентите си лекар ви е излекувал.

— Възразявам! Ваша чест, доктор Грос е лекар, не светец.

— Приемам възражението.

— Добре — каза Родригес. — Нека се изразя така. Господин Бърнет, преди колко време ви беше поставена диагноза левкемия?

— Преди шест години.

— Не е ли вярно, че при онкологичните заболявания пет години без рецидив се смятат за окончателно излекуване?

— Възразявам. Защитата иска от свидетеля да дава експертно мнение.

— Приемам възражението.

— Ваша чест — каза Родригес. — Не знам защо адвокатите на господин Бърнет реагират така. Аз просто се опитвам да покажа, че доктор Грос е излекувал тъжителя от смъртоносен рак.

— А аз — отговори съдията — не знам защо на защитата й е толкова трудно да зададе въпроса директно, без излишна фразеология, която само дава повод за възражения.

— Да, ваша чест. Благодаря ви. Господин Бърнет, смятате ли се за излекуван от левкемия?

— Да.

— Понастоящем напълно здрав ли сте?

— Да.

— И кой според вас ви е излекувал?

— Доктор Грос.

— Благодаря. Така, ако не се лъжа, вие казахте пред съда, че когато доктор Грос ви помолил да се върнете за допълнителни изследвания, вие сте приели това като знак, че още сте болен.

— Да.

— Доктор Грос каза ли ви, че още имате левкемия?

— Не.

— Някой в кабинета му или някой в медицинския център каза ли ви такова нещо?

— Не.

— В такъв случай, ако правилно съм разбрал свидетелските ви показания, в нито един момент не ви е давана конкретна информация, че още сте болен?

— Така е.

— Добре. А сега да се върнем към лечението ви. Били сте подложен на операция и химиотерапия. Знаете ли дали сте били подложен на стандартното лечение за Т-клетъчна левкемия?

— Не, лечението ми не беше стандартно.

— Било е нещо ново?

— Да.

— Вие ли бяхте първият пациент, получил това ново лечение?

— Да, аз бях първият.

— Това ви го е казал доктор Грос?

— Да.

— А каза ли ви как е било разработено това ново лечение?

— Каза, че било част от някаква изследователска програма.

— И вие сте се съгласили да участвате в тази изследователска програма?

— Да.

— Заедно с други пациенти със същото заболяване?

— Сигурно е имало и други, да.

— И във вашия случай новото лечение е успяло?

— Да.

— Били сте излекуван.

— Да.

— Благодаря ви. Така, господин Бърнет, вие сигурно си давате сметка, че в медицинските изследвания новите лекарства често се извличат от пациентски тъкани или се изпробват върху тях?

— Да.

— Знаели сте, че и вашите тъкани ще бъдат използвани по този начин?