Следващото са самите журналисти. Къде е била твърдата ръка на главния редактор на «Сайънс»? Спомнете си, че това уважавано научно списание е и една сериозна бизнес организация, в която работят сто и петнайсет щатни служители. В същото време една Огромна измама, включително и снимки, променени с Або-уд Фотошоп, са останали незабелязани. А за никого не е тайна, че Фотошоп е основният инструмент за научни измами. Въпреки това списанието се е оставило да го подведат.
Не че «Сайънс» е уникално в това отношение. Фалшиви научни резултати бяха публикувани в «Ню Ингланд Джърнъл ъв Медсин», където авторите премълчаха критична информация завръзката между медикамента «Виокс» и инфарктите; в «Лан-сет» излезе публикация за наркотиците и рака на устната кухина, която беше изфабрикувана от началото до края — в пациентската база данни имало двеста и петдесет души с една и съща дата на раждане! Това би трябвало да породи нечии съмнения, нали така? Медицинските измами не са само скандални, те са заплаха за общественото здраве. И въпреки това продължават“.
„Цената на подобни измами е огромна — казва Маккеън, — оценяват я на трийсет милиарда долара годишно, но сигурно е три пъти по толкова. Измамите в науката не са рядко явление и не са запазена територия за дребните играчи. Дори най-уважавани изследователи и институции са били изобличавани във фалшифициране на данни. Дори Франсис Колинс, ръководителят на проекта за човешкия геном към Националния здравен институт, фигурираше като съавтор на три неверни доклада, които по-късно бяха разобличени.
И последният, най-съществен урок е, че науката не е по-различна от всичко останало — поне вече не е. Може би е била различна в миналото, когато Айнщайн си е беседвал с Нилс Бор и във всяка научна сфера е имало само по няколко десетки важни изследователи. Днес обаче само в Америка има три милиона души, които се занимават с научни изследвания. Науката вече не е призвание, а кариера. Науката днес е податлива на корупционни влияния като всяка друга човешка дейност. Специалистите, които се занимават с наука, не са светци, а обикновени хора, и като всички хора лъжат, мамят, крадат един от друг, съдят се, крият данни, преувеличават собствената си значимост и несправедливо омаловажават гледната точка на опонентите си. Такава е човешката природа и тя няма да се промени“.
8.
Том Уелър крачеше покрай клетките с Джош Уинклър, който впръскваше дози геннонатоварени вируси на плъховете. Така, както го правеха всеки ден. Телефонът му иззвъня.
Джош го погледна. Джош му беше нещо като шеф. Джош можеше да приема частни обаждания по време на работа, но не и Том. Уелър свали едната си гумена ръкавица и извади телефона от джоба си.
— Ало?
— Том?
Беше майка му.
— Здрасти, мамо. Зает съм в момента. Джош го изгледа отново.
— Може ли да ти се обадя по-късно?
— Баща ти е катастрофирал — каза тя. — Той… вече го няма, Том.
— Какво?! — Изведнъж му се зави свят. Облегна се на клетките и едва успя да си поеме дъх. Джош го гледаше притеснено. — Как е станало?
— Колата му се врязала в надлез около полунощ — каза тя. — Откарали го в Мемориалната болница в Лонг Бийч, но рано тази сутрин…
— О, Боже! Ти вкъщи ли си? Искаш ли да дойда? Рейчъл знае ли?
— Току-що говорих с нея.
— Добре, идвам веднага — каза той.
— Том, не ми се ще да те моля за това — каза майка му, — но…
— Искаш аз да съобщя на Лиза?
— Да. Нещо не мога да се свържа с нея. — Лиза беше черната овца на семейството. Най-малкото дете, току-що навършила двайсет. От години не говореше с майка си. — Знаеш ли къде е тя, Том?
— Може би — каза той. — Обади ми се преди няколко седмици.
— Да ти иска пари?
— Не, само да ми каже новия си адрес. В Торънс е.
— Не мога да се свържа с нея — каза майка му.
— Аз ще отида, не се притеснявай.
Затвори телефона и се обърна към Джош. Джош го гледаше със съчувствие и тревога.
— Какво е станало?
— Баща ми е починал.
— Ужасно…
— Катастрофа, нощес. Трябва да ида при сестра ми.
— Сега? Тръгваш сега?
— Ще се отбия в офиса на излизане и ще пратя Санди да ме замести.
— Санди не може да те замести. Той не познава процедурата…
— Джош, трябва да отида.
Движението по шосе 405 беше ужасно. Мина почти час, докато стигне до една мръсна жилищна кооперация в Торънс. Натисна звънец номер трийсет и осем на домофона. Сградата беше близо до шосето и ревът на автомобилите не стихваше и за миг.