При последното Брад започна да мига.
Проблемът се състоеше в това, мислеше си Рик, докато Лиза го караше към дома му, че не можеше да уволни Брад Гордън, въпреки идиотизма му. Брад Гордън, некадърен сърфист, некадърен скиор, некадърен туристически агент, лекуващ се алкохолик и отпаднал студент, беше племенник на Джак Уотсън, основен инвеститор в „Биоджен“. Джак Уот-еьн винаги се беше грижил за Брад, стремеше се племенникът му да не остава без работа. Само че Брад неизменно се забъркваше в неприятности. Говореше се дори, че чукал жената на вицепрезидента на „Дженесистъмс“ в Пало Алто — за Което бил съответно уволнен, — но не и без голяма разправия с вуйчото, който не виждал причина Брад да бъде изритан. Според него вицепрезидентът сам си бил виновен.
Сега обаче… Неработещи охранителни камери на паркинга. Два месеца. Възникваше логичният въпрос какво друго куца в охранителната им система.
Хвърли поглед към Лиза. Тя шофираше спокойно. Рик я беше наел малко след като разбра за изневярата на жена си. Лиза имаше красив профил. Изобщо имаше външност на модел. Хирургът, който беше дооформил носа и брадичката й, сигурно беше истински гений. Тялото й също беше страхотно, с тънка талия и съвършено издути гърди. Беше на двайсет, учеше в „Крествю Стейт“ — в момента беше в лятна ваканция — и излъчваше типично американския сексапил на енергична девойка в цветущо здраве. Всичко живо в компанията точеше лиги подире й.
Затова беше изненадващо, че когато правеха любов, Лиза просто си лежеше и гледаше в тавана. След първите няколко минути, изглежда, усещаше, че това го дразни, и започваше да се движи механично и да издава тихи задъхани звуци, все едно й бяха казали, че така правят хората в леглото, Понякога, когато тревогите на Рик се отразяваха на потентността му, му шепнеше нещо от рода на „О, скъпи, да, скъпи, давай, скъпи“, сякаш това можеше да оправи нещата. Но беше повече от очевидно, че не е възбудена.
Рик беше направил малко проучване и откри, че има един синдром, наречен „анхедония“ — неспособност да се изпитва удоволствие. При хората, страдащи от този синдром, се наблюдаваше липса на вълнение, което съвсем точно описваше поведението на Лиза в леглото. Още по-интересно беше, че анхедонията, изглежда, беше генетично обусловена. Имаше данни, че състоянието е свързано с лимбичната система на мозъка. Така че като нищо може да имаше ген, отговорен за този синдром, и Рик смяташе в най-скоро време да направи пълен набор генетични тестове на Лиза. Просто за да провери.
Междувременно нощите с нея сигурно биха сринали самочувствието му, ако не беше австрийката Грета от микробиологичната лаборатория, млада специалистка, постъпила в компанията право от университетската скамейка. Грет беше едра, носеше очила и косата й беше с мъжка подстрижка, но се чукаше като луда и след всяко упражнение и двамата бяха облени в пот и останали без дъх. Грета обичаше да вика, да се гърчи и да говори мръсотии. И караше Рик да се чувства като бог.
Колата спря пред новата му къща. Рик бръкна в джоба си ключовете. Лиза го попита делово:
— Искаш ли да вляза?
Имаше красиви сини очи с дълги ресници. И красиви пълни устни.
„Какво пък“, помисли си той.
— Ами да. Заповядай.
Обади се на адвоката си Бари Синдлър да го уведоми, че жена му му е откраднала колата.
— Сигурен ли си? — попита Синдлър. Май не беше особено убеден.
— Да, сигурен съм. Наела е някакви типове. Имам го на запис.
— Тя фигурира ли на записа?
— Не, само мутрите. Но тя е зад всичко това.
— Не съм сигурен — каза Синдлър. — Жените обикновено наемат някого да потроши колата на съпруга им, не да я открадне.
— Казвам ти…
— Добре, ще проверя. Но първо има други неща, които да обсъдим. За делото.
В другия край на стаята Лиза се събличаше. Сгъваше грижливо всяка дреха и я слагаше на облегалката на стола. Беше с розов сутиен и миниатюрни розови бикини. Без дантелки, само разтеглива материя, която се сливаше с гладкото й тяло. Вдигна ръце зад гърба си да разкопчае сутиена.
— Ще ти се обадя по-късно — каза Рик.
Според Би Би Си „изследване на немски експерти сочи, че хората с руса коса са застрашен вид и до 2202 г. ще са изчезнали“. Изследователите предсказали, че последният естествен блондин ще се роди във Финландия, страната, която се слави с най-висок процент руси хора. Учените твърдят, че в момента твърде малко хора носят гена за руса коса и с времето ще намаляват прогресивно. Изследователите намекват, че изрусените блондинки „навярно носят вината за отмирането на естествените им съпернички“.