— Значи мислиш, че жена ти е виновна за колата?
— Да.
— Имаш ли доказателства?
— Не. — Диел се намръщи. — Просто реших, че е логично…
— Защото точно така е започнало в „Радиал Дженомикс“. Дребни кражби на материална собственост. Колата на лаборант от паркинга, портфейл от столовата на компанията. Лична карта от душовете. Никой не обърнал внимание… чак по-късно си дали сметка, че някой е пробвал системата за слаби места. Уви, разбрали го чак след сериозна кражба от базата данни.
— Кражба от базата данни? — повтори намръщено Диел. Такова нещо можеше да има сериозни последствия. Познававаше Чарли Хагинс от „Дженомикс“. Трябваше да му се обади да го разпита за подробностите.
— Разбира се — каза Уотсън, — Хагинс не признава нищо. През юни пуснаха първата си публична емисия обикновени акции на борсата и той много добре знае, че подобна новина ще срине цените. Работата е там, че миналия месец четири клетъчни линии са били изнесени от лабораториите им, изтрити са били петдесет терабита мрежова информацик, включително копията на въпросната информация, съхранявани на отделен сървър. Много професионална работа. Връща компанията с години назад.
— Стига бе! Това е много кофти.
— Аз, разбира се, свързах Чарли с АБД, Агенцията за биологични данни. Занимават се със сигурността. Предполагам ги знаеш.
— АБД? — Не помнеше да е чувал това име, но явно би трябвало. — Знам ги, разбира се.
— Така. Те са организирали системата за сигурност на „Дженентек“, „Виет“, „Биосин“ и още десетина сродни компании. Никой от работодателите им не изгаря от желание да говори по въпроса, но АБД безспорно са най-добрите, когато имаш проблеми. Идват, анализират системата ти за сигурност, откриват слабите ти места и запушват пробойните в компютърната мрежа. Тихо, бързо, дискретно.
Диел си помисли, че единственият му проблем е племенникът на Джак Уотсън. Но на глас каза:
— Може би трябва да се свържа с тях.
Та ето как Рик Диел се озова седнал на маса в ресторант срещу елегантна блондинка в тъмен делови костюм. Беше се представила като Жаклин Море. Имаше къса коса и резки маниери. Здрависа се отривисто с него и му подаде визитна. Едва ли беше на повече от трийсет. Тялото й беше стегнато като на гимнастичка. Гледаше го в очите и говореше директно.
Рик хвърли поглед на визитката. Инициалите на компанията, АБД, бяха напечатани в синьо, а отдолу, с по-дребен шрифт, се мъдреха името на жената и телефонен номер. Нищо друго.
— Къде са офисите на АБД? — попита той.
— В много градове по целия свят.
— А вашият?
— В момента работя в Сан Франциско. Преди това бях в Цюрих.
Диел се вслушваше в акцента й. Първоначално го беше взел за френски, но сега реши, че сигурно е немски.
— От Цюрих ли сте?
— Не. Родена съм в Токио. Баща ми беше от дипломатическия корпус. Пътувахме много, когато бях малка. Учила съм в Париж и Кеймбридж. Работих най-напред за „Креди Лионе“ в Хонконг, защото говоря мандарин и кантонски. След това постъпих в „Ломбар Одие“ в Женева. Частна банка.
Дойде сервитьорът. Жената си поръча минерална вода от марка, която Диел не беше чувал.
— Каква е тази вода? — попита той.
— Норвежка. Много е хубава.
Той поръча същото, после попита:
— И как започнахте работа за АБД?
— Преди две години. В Цюрих.
— При какви обстоятелства? — настоя Рик.
— Моля да ме извините, но не мога да говоря за това. Една компания имаше проблем. Обърнаха се към АБД за помощ. Те пък се свързаха с мен — проблемът беше технически. Малко след това постъпих при тях.
— Някаква компания в Цюрих имала проблем? Коя компания? Какъв проблем?
Тя се усмихна.
— Съжалявам.
— С кои компании сте работили, след като постъпихте в АБД?
— Нямам право да говоря за това. Рик се намръщи. Що странно интервю? Тази не му казваше на практика нищо!
— Сигурно разбирате — каза тя, — че кражбата на данни е глобален проблем. Засяга компании по целия свят. Загубите се оценяват на един трилион евро годишно. Никоя компания не иска проблемите й да стават обществено достояние. Затова и ние уважаваме желанието на клиентите си за дискретност.
— Можете ли изобщо да ми кажете нещо? — попита Рик.
— Всяка голяма финансова, научна или фармацевтична компания, за която се сетите. За повечето от тях най-вероятно сме работили.
— Много дискретно, спор няма.
— Точно толкова дискретни ще бъдем и към вас. Ще изпратим само трима души в компанията ви, единият от които ще съм аз. Ще се представим като експерти от фирма за рисково финансиране, която обмисля да инвестира в компанията ви. В рамките на една седмица ще направим оценка на ситуацията и ще ви докладваме заключенията си.