— Хмм — изсумтя Хънтър и сви устни. — Работата е там, че ние повторихме теста за токсични вещества в нашата лаборатория. И резултатът не беше отрицателен.
— Така ли? — каза той, с надеждата, че говори що-годе спокойно, макар че изобщо не се чувстваше така и не разбираше какво става.
— Трудно е да се направи такъв тест след вливането на консервиращите течности в тялото преди погребението, но ние имаме известен опит с такива случаи. И установихме, че покойният господин Уелър има повишени вътреклетъчни нива на калций и магнезий…
„О, Боже“, помисли си Марти.
— … както и значително чернодробно повишение на етанолдехидрогеназата, което говори за високи алкохолни нива кръвта по време на злополуката…
Марти изпъшка вътрешно. Кой беше направил първия тест за токсични вещества? Беше ли го направил изобщо проклетият Раза? Или само беше казал, че го е направил?
— …и накрая — каза Мерили, — открихме следи от етакринова киселина.
— Етакринова киселина? — Марти озадачено клатеше глава. — Това пък изобщо не се връзва. Етакриновата киселина е орален диуретик.
— Правилно.
— Този човек беше на четиридесет и шест години. Нараняванията му бяха тежки, но въпреки това беше във фантастична физическа форма — като човек, който се занимавас бодибилдинг или нещо от този род. Всъщност в бодибилдинга се вземат подобни лекарства. Сигурно е пиел диуретик и затова сте засекли следи от киселината.
— Ти приемаш, че го е пиел съзнателно — каза Хънтър — Възможно е да не е знаел, че го приема.
— Мислиш, че някой го е убил? Тя сви рамене.
— Токсичните реакции включват шок, хипотензия и кома. Може това да е допринесло за смъртта му.
— Не виждам как може да се докаже такова нещо.
— Ти си направил аутопсията — напомни му тя, преглеждаше картона.
— Така е. Нараняванията му бяха масивни. Тежка травма на лицето и гърдите, перикардиална руптура, фрактура на таза и фемура. Въздушната възглавница не се е задействала.
— Колата е проверена, предполагам? Марти въздъхна.
— Питай ченгетата. Не е моя работа.
— Би трябвало да са я проверили.
— Виж — каза Марти, — в катастрофата не е участвала друга кола. Имало е свидетели. Шофьорът не е бил пиян и не е бил в кома. Забил се е челно в магистрален надлез със сто и петдесет километра в час. Нищо чудно, че преди това е изключил въздушната възглавница.
— Но не сте проверили, Марти.
— Да. Нямаше причина да проверяваме. Тестът за токсични вещества беше отрицателен, електролитите му бяха в норма, като се имат предвид травмите и времето на смъртта.
— Само дето не са били в норма, Марти.
— Резултатите от нашите тестове бяха нормални.
— Хм. Сигурен ли си, че тези тестове наистина са направени?
И точно в този момент Марти Робъртс сериозно се замисли за Раза. Раза беше казал, че същата нощ имало спешна заявка костната банка. Раза бе искал да изпълни заявката. Следователно Раза не би искал тялото на Уелър да престои в моргата четири до шест дни, докато бъдат анализирани нормалните показатели от изследването за токсини.
— Ще трябва да проверя — каза Марти, — за да съм сигурен, че тестовете са били направени.
— И провери добре — каза Мерили. — Защото според болничното досие синът на починалия работа в биотехнологична фирма, а съпругата му работи в педиатрична клиника. И двамата имат достъп до химикали и медикаменти. На този етап не можем да сме сигурни, че господин Уелър не е бил отровен.
— Възможно е — каза Марти. — Макар да е крайно невероятно.
Тя го изгледа ледено.
— Веднага ще се заема — каза Марти Робъртс.
Вървеше към патолабораторията в сутерена и се чудеше как да постъпи с Раза. След казаното в кабинета на Мерили беше сигурен, че Раза изобщо не е пратил кръв за токсично изследване, което означаваше, че лабораторните резултати са били подправени. Раза или ги беше подправил сам, като бе копирал друга бланка с резултати и бе променил името на пациента, или имаше съучастник в лабораторията, който ги беше подправил вместо него. Второто беше по-вероятно. Божичко, явно във всичко това участваше още някой.
И сега онази ужасна стара мома беше тръгнала на лов за съгрешили медици заради следите от етакринова киселина. Етакринова киселина. Ако Джон Уелър наистина беше отровен отровата бе избрана умно. Той очевидно бе държал на вида си. На неговата възраст сигурно бе прекарвал поне по два часа във фитнеса. Сигурно бе гълтал с шепи хранителни добавки и други боклуци. Трудно би се доказало, че не е пил диуретика съзнателно.
Трудно. Но не и невъзможно… Етакриновата киселина се отпускаше само с рецепта. Трябваше да са останали някакви следи. Дори да бе взел лекарството от някой друг-от друг фен на бодибилдинга например — или да си го беше поръчал от уебсайт в Австралия, това можеше да се провери. И някой щеше да реши да огледа тялото отново и щеше да открие, че на трупа му липсват костите на ръцете и на краката.