Служба за трансфер на университетски технологии,
Масачузетс
ПРАВИТЕЛСТВЕН ЦЕНТЪР, БОСТЪН
За незабавно разпространение
Учени от Масачузетския технологичен институт отгледаха човешко ухо в тъканна култура. Това се случва за пръв път.
Австралийският художник Стеларк, известен с пърформанс творбите си, се обърна към МТИ с молба да му отгледат допълнително ухо. Ухото е с размер една четвърт от нормалния, малко по-голямо от капачка на бирена бутилка. Взетата от Стеларк тъкан е отгледана в ротационен микрогравитационен биореактор.
От МТИ официално съобщиха, че допълнителното ухо може да се смята за „частична форма на живот — частично конструирана и частично отгледана“. Ухото се побира идеално в шепа.
Миналата година същата лаборатория на МТИ създаде пържоли от жабешка тъкан, отгледани върху биополимерна мрежа. Отглеждали са пържоли и от клетки на неродено агне. Създали са и „милостива кожа“, както сами я наричат. Кожата е изкуствено отгледана в лабораторията и е подходяща за направата на обувки, чанти, колани и други кожени изделия — навярно с цел да се задоволи растящият пазар на продукти от неживотински произход.
Няколко компании за слухови апарати са стартирали преговори с МТИ за лицензиране на технологията, с която е било създадено ухото. Според генетика Зак Раби „със застаряването на американското население много хора от третата възраст може би ще предпочетат да им ъдат отгледани леко уголемени и генетично модифицирани уши, вместо да разчитат на класическите технологии за подпомагане на слуха“. Говорител на „Аудион“, компанията за слухови апарати, отбеляза: „Не става въпрос за слонски уши. Едно леко увеличение на размера в рамките на двайсет процента би удвоило слуховата ефикасност на пациентите. Според нас пазарът за уголемени уши е огромен. Когато много хора се сдобият с тях, това няма да прави впечатление на никого. Ние вярваме, че големите уши ще се превърнат в новия стандарт, също като силиконовите имплантанти за гърди“.
22.
Марти Робъртс имаше лош ден, който се сговни още повече след обаждането на Емили Уелър:
— Доктор Робъртс, обаждам ви се от погребалната агенция. Изглежда, има някакъв проблем с кремацията на съпруга ми.
— Какъв проблем? — попита Марти Робъртс. Беше в кабинета си в патолабораторията.
— Казват, че не могат да го кремират, понеже съдържа метал.
— Метал? В какъв смисъл метал? Съпругът ви не е имал подменени стави или рани от война, нали?
— Не, не. Казват, че в ръцете и краката му има метални тръби. И че костите са били извадени.
— Сериозно? — Марти стана от стола и защрака с пръсти във въздуха да привлече вниманието на Раза, който беше в залата за аутопсии отвън. — Как може да е станало това?
— И аз за това ви се обаждам.
— Не знам какво да кажа. Представа нямам, госпожо Уелър. И съм дълбоко потресен, между другото.
Раза вече беше влязъл в кабинета.
— Ще ви включа на високоговорител, госпожо Уелър, за да мога да си водя бележки, докато говорим. Вие в крематориума ли сте в момента, при съпруга си?
— Да — каза тя. — И тук казват, че Джак има оловни тръби в ръцете и краката и затова не могат да го кремират.
— Разбирам — каза Марти и погледна Раза.
Раза поклати глава и надраска на един лист: „Взехме само от единия крак. Сложихме дървена шпилка“. Марти каза:
— Госпожо Уелър, нямам представа как е могло да стане такова нещо. Сигурно ще има разследване. Боя се, че от погребалната агенция или пък в гробището може да са направили нещо нередно.
— Ами, тук ми казват, че трябва да го погребем. И че може би трябва да се обадя в полицията, защото по всичко личало, че костите му са били откраднати. Но това означава нови тревоги и забавяне. — Последва дълга, натежала от неизказани неща пауза. — Вие какво ще кажете, доктор Робъртс?
— Нека помисля и след малко ще ви се обадя, госпожо Уелър — каза Марти и затвори телефона. — Ти, тъпанар шибан! Казал съм ти — дърво, винаги слагай дърво!
— Знам — каза Раза. — Това с оловото не е наша работа. Кълна се. Винаги използваме дърво.