— Мисля, че познавате, господине.
— Правите огромна грешка, момчета, огромна! — каза Брал, докато го водеха към изхода.
— Просто елате с нас, сър.
— Ще ви съдя до дупка, мамка му!
— Насам, господине. И го изведоха.
Джош плъзна поглед по хората, наредили се покрай парапета. Половината служители гледаха надолу към рецепцията, говореха си и си шушукаха. А в другия край на галерията Джош видя Рик Диел, шефа на компанията.
Просто си стоеше с ръце в джобовете и гледаше представлението.
И да беше смутен или изненадан, определено не го показваше.
24.
Брад Гордън гледаше нещастно клозета в килията си. Парче мокра тоалетна хартия се беше залепило отстрани. Пред клекалото имаше локва кафеникава течност и в нея плуваха някакви по-твърди неща. На Брад му се пикаеше, но за нищо на света нямаше да стъпи в тази течност, каквато и да беше, по дяволите. Дори мисълта за нея му беше противна.
В ключалката зад него се превъртя ключ. Той стана. Вратата се отвори.
— Хайде, Гордън.
— Какво става?
— Адвокатът ти дойде.
Ченгето го заведе в малка стая. Там чакаха възрастен мъж в костюм на тънко райе и младеж с яке на „Доджърс“, седяха до маса с лаптоп. Хлапето носеше очила с дебели лещи и рогови рамки, досущ като бухал или като Хари Потър. И двамата станаха и се здрависаха с Брад. Той не им запомни имената. Разбра само, че са от адвокатската фирма на вуйчо му.
Възрастният адвокат отвори една папка и каза: — Кели Чин. Запознали сте се на футболен мач, като инициативата е била от ваша страна. — От моя страна?!
— След което сте я завели в хотел „Уествю Плаза“, стая четиристотин и тринадесет…
— Нещо не сте разбрали…
— Където сте правили орален, генитален и анален секс с нея. Момичето е на шестнайсет.
— Господи! — възкликна той. — Няма такова нещо. Адвокатът само го гледаше. — Здравата си загазил, приятел.
— Казвам ви, няма такова нещо.
— Двамата сте били заснети от охранителните камери на хотела във фоайето и след това в асансьора. Записите от камерите в коридора на четвъртия етаж показват как вие и госпожица Чин влизате в стая четиристотин и тринадесет. Останали сте там един час и седем минути. След което тя си е тръгнала сама.
— Да, това е така, но…
— На записите от асансьора се вижда, че момичето плаче.
— Какво?!
— Отишла е право в окръжната болница на Уествю и е казала, че е била бита и изнасилена. Била е прегледана, направени са и снимки. Имала е вагинални разкъсвания и контузии, както и анални разкъсвания. От ректума й е взета семенна течност. В момента я анализират, но тя твърди, че е ваша. Така ли е?
— О, Боже — простена Брад.
— По-добре не крийте нищо — посъветва го адвокатът. — Кажете ми какво точно се случи.
— Кучка с кучка!
— Да започнем с футболния мач, където сте се запознали, Свидетели твърдят, че и преди са ви виждали на мачове на момичетата. Защо ходите на тези мачове, господин Гордън?
— О, Боже — простена отново той.
Брад почна да разказва. По-възрастният мъж го прекъсваше често. Мина почти половин час, докато обясни какво точно е станало. И стигне до хотелската стая.
— Твърдите, че момичето ви е било навито.
— И още как.
— На записите от асансьора не личи такова нещо. Не сте се целували, нито по-друг начин е демонстрирана прпвързаност, докато сте се качвали към стаята.
— Ами да, тя беше сдържана на пръв поглед. Знаете азиатците.
— Разбирам. Азиатците. За жалост, на записите не личи охота от нейна страна.
— Мисля, че в един момент се отказа.
— Кога точно?
— Ами, бяхме в спалнята и се натискахме и тя хем се беше разгорещила, хем се държеше някак странно, дърпаше се, един вид. Все не можеше да реши иска ли да го направи, или не. Но по-скоро й се искаше. Така де, тя лично ми сложи презерватива. Аз бях готов и тя легна с разтворени крака, а после изведнъж почна: „Не, не искам да го правим“. Аз съм до нея и съм се надървил до дупка, а тя… И се ядосах. А тя взе да се извинява, почна да ме такова и аз се изпразних в презерватива. Много я биваше обаче, направо като професионалистка, но пък то днешните момичета… Та, сваля ми тя презерватива и го отнася в банята. Чух я да пуска водата на тоалетната. Върна се с топла хавлия, избърса ме и каза, че съжалява, но трябвало вече да се прибира. Аз такова… Щото вече ми беше ясно, че нещо не й е наред. Нервна беше, нещо такова, реших, че може да е от ония, дето само те дразнят, виждал съм го и преди това… или пък не е наред с главата, а от такива аз бягам далеч. Така че й викам: „Ами, добре, извинявай, ако има нещо“. А тя ми казва, че може би ще е по-добре да изчакам малко, преди да си тръгна. Аз викам: „Ами, добре, става“. Тя си тръгна. Аз изчаках малко. После и аз си тръгнах. Това беше, кълна се — завърши той.