— И не ви е казвала на колко е години?
— Не.
— А вие попитахте ли я?
— Не. Каза, че била завършила гимназия.
— Не е. Втори курс е.
— Мамка му.
Мълчание. Адвокатът разлистваше страниците в папката пред себе си.
— Значи според вашата версия момичето ви е съблазнило още на футболния мач, вие сте я завели в хотелска стая, тя е взела презерватив с ваша сперма, тръгнала си е, сама си е нанесла вагинални контузии, сложила е ваша сперма в ректума си, отишла е в болницата и е съобщила, че е била изнасилена. Правилно ли съм разбрал?
— Така трябва да е станало — каза Брад.
— Трудна история, господин Гордън.
— Така трябва да е станало.
— Имате ли някакво доказателство в подкрепа на ващ версия?
Брад се умълча. Мислеше.
— Не — каза накрая. — Нищо нямам.
— Това определено е проблем — каза адвокатът.
След като върнаха Брад в килията, адвокатът се обърна към младежа с якето на „Доджърс“ и очилата с рогови рамки.
— Имаш ли нещо да добавиш?
— Да. — Хлапето обърна екрана, така че адвокатът да види поредицата назъбени черни линии. — Показателите за аудио стрес са в нормалния обхват. Модели на колебание не се появиха в нито един момент от разговора. Този тип не лъже, Или поне е убеден, че нещата са се случили точно така.
— Интересно — каза адвокатът. — Но без значение. Няма никакъв шанс да го измъкнем.
25.
Хенри Кендал паркира пред болница „Лонг Бийч Мемориъл“, взе тъканния контейнер и влезе през страничния вход. Слезе в сутерена, където се помещаваше патолабораторията, и попита за Марти Робъртс. Двамата бяха приятели от гимназията. Марти дойде веднага.
— Божичко — възкликна той. — Чух името ти и помислих, че те карат като мъртвец!
— Още не съм умрял — засмя се Хенри и му стисна ръката, — Изглеждаш добре.
— Изглеждам дебел. Ти обаче наистина изглеждаш добре. Как е Лин?
— Добре е. И децата са добре. Как е Джанис?
— Офейка с един кардиохирург преди две години.
— Съжалявам, не знаех.
— Преодолях го вече — каза Марти Робъртс. — Животът е хубав. Имахме малко неприятности тук, но всичко е наред. — Усмихна се. — Бая си се отклонил от Ла Хола. Нали там си сега?
— Там съм. „Радиал Дженомикс“ — Марти кимна.
— Хубаво. Та… как я караш?
— Искам да погледнеш нещо — каза Хенри Кендал. — Една кръвна проба.
— Добре, няма проблем. Мога ли да попитам чия е? — За питане — може — каза Хенри. — Само че и аз не знам. Поне не съм сигурен. — И подаде на Марти тъканния контейнер: представляваше малка кутийка от стиропор с изолазия. В гнездото вътре имаше епруветка с кръв. Марти я извади.
— На етикетчето пише, че е от лабораторията на Робърт А. Белармино. Те са голяма работа. — Марти отлепи етикетчето и се взря в по-стария етикет отдолу. — А това какво е? Някакъв номер ли? F-102 сякаш. Не се вижда добре.
— Мисля, че точно това пише. Марти погледна стария си приятел.
— Добре, кажи за какво всъщност става въпрос.
— Точно това искам да ми кажеш — отговори Хенри.
— Едно мога да ти кажа веднага. Няма да направя нищо незаконно. Тук просто не правим така.
— Не е незаконно…
— Хм. Просто не искаш да го анализираш в твоята лаборатория.
— Точно така.
— И си карал два часа дотук.
— Марти — каза той, — просто го направи. Моля те.
Марти Робъртс се взираше през микроскопа, после обърна монитора така, че и двамата да виждат изображението.
— Добре — каза той. — Морфологията на червените кръвни телца, хемоглобинът, протеиновите фракции, всичко си е съвсем нормално. Обикновена кръв. Чия е?
— Човешка кръв ли е?
— Ами да — каза Марти. — Да не мислиш, че е животинска?
— Просто питам.
— Е, ако е кръв от някои видове маймуни, няма как да я различим от човешката — каза Марти. — Няма как да се установи разлика между хора и шимпанзета. Кръвта им е идентична. Ченгетата веднъж арестуваха някакъв човек, който работел в зоологическата градина на Сан Диего и целият бил в кръв. Решили, че е убиец. Оказа се менструална кръв от женско шимпанзе. Работих по този случай, когато още специализирах тук.
— Не могат да се различат? А сиаловата киселина?
— Сиаловата киселина е маркер за кръвта на шимпанзе… Значи наистина мислиш, че може да е от шимпанзе?
— Не знам, Марти.
— Не можем да направим тест за сиалова киселина в нашата лаборатория. Няма как да го мина документално. Но „Радиал Дженомикс“ в Сан Диего би трябвало да могат.