— Седнете някъде — каза Уилям, без да отмества очи от документите. Пръстите му бързо се движеха по клавишите на секретаря. — След малко свършвам.
Донал се огледа в полутъмната каюта. Успя да види едно кресло и се отпусна в него. В течение на няколко минути Уилям продължи да работи с книжата, като отбелязваше нещо с помощта на автоматичния секретар.
Най-после отмести папката настрани. Натисна някакъв бутон и бюрото се прибра в стената. Единствената лампа угасна, но се включи общото осветление на каютата. Донал дори притвори очи, заслепен от силната светлина. Уилям се усмихна и каза:
— Сега да пристъпим към нашата работа.
Донал премигна, погледна го и пак мигна.
— Сър?
— Смятам да не си губим времето с излишни приказки — каза Уилям все още любезно. — Дойдохте при нас по време на обяд. Явно искахте да се срещнете с един от нас. Едва ли това е маршалът — дорсайските обичаи биха ви заставили да подходите по друг начин. Ясно е, че не е и Хюго, още по-малко пък Ар-Дел. Остава Анеа — тя е симпатична, а вие сте достатъчно млад, за да си въобразите разни глупости… Но не мисля, че точно днес бихте се опитвали… — Принцът щракна с пръсти и се ухили. — Оставам аз.
Донал започна да става, но Уилям продължи:
— Не, не — с жест му показа да седне обратно. — Би било глупаво да си тръгнете сега, след всичко, което направихте, за да се състои тази среща. — Гласът му стана рязък: — Седнете!
Донал седна.
— Защо искахте да ме видите? — попита Уилям.
Донал повдигна рамене.
— Е, добре — каза той. — Ако ми позволите да съм откровен… Мисля, че мога да ви бъда полезен.
— Ако мислите, че ще ми бъдете полезен като опустошавате хазната ми или като използвате моето влияние, по-добре си вървете.
— Случи се така, че се оказах притежател на нещо, което ви принадлежи.
Без да продума, Уилям протегна ръка. Донал за миг се поколеба, после извади от джоба си договорът на Анеа и го подаде на принца. Уилям взе листа и започна да го разглежда, след което внимателно го остави върху масата.
— Тя ме помоли да й помогна да се избави от него — каза Донал. — Искаше да ме наеме да унищожа договора. Явно не знае колко е трудно това.
— Но вие приехте поръчката.
— Нищо не съм обещавал — отговори Донал.
— И от самото начало ли решихте да ми го върнете?
— Считам, че това е ваша собственост.
— О, да, разбира се — каза Уилям. Известно време се взираше в Донал. По устните му играеше усмивка. Най-после продължи: — Надявам се разбирате, че не повярвах на нито една ваша дума. Аз съм сигурен, че вие сте откраднали договора, след което сте се изплашили от стореното и сте скалъпили тази неправдоподобна история, за да имате повод да ми го върнете. Достатъчна е една моя дума и капитанът на кораба с удоволствие ще ви арестува и ще ви държи заключен до пристигането на Хармония.
Донал усети как по гърба му премина ток.
— Избраницата от Кълтис не е войник под клетва — каза той. — Тя…
— Не е необходимо да намесвате Анеа — прекъсна го Уилям. — Всичко може да се реше и без нея. Моите показания против вашите.
Донал премълча. Уилям отново се усмихна.
— И така, вие се оказахте не само користолюбив, но и глупав.
— Сър… — отрони Донал.
Принцът равнодушно махна с ръка.
— Запазете дорсайския си гняв за някой, на когото ще направи впечатление. И двамата знаем, че не бихте се осмелили да ме нападнете. Ако бяхте по-различен от обикновените дорсайци… Но вие сте същият като тях — користолюбив и глупав. Сега, след като установихме тези безспорни факти, можем да преминем към работата.
Погледна към Донал. Младежът запази мълчание.
— Тогава да започваме — продължи Уилям. — Дойдохте при мен с надеждата, че аз ще съумея да ви използвам. Прав сте. Ще мога. Разбира се, Анеа е неразумно момиче. Но аз бих искал да я избавя от излишни усложнения. Това е в нейна полза. А и в моя, защото аз съм нейният наемател. Веднъж вече ви се е доверила. Това може да се повтори. Не я разочаровайте, ако го направи. За да ви направя по-достъпен… — Уилям отново се усмихна и добави с насмешка: — Мисля, че мога да намеря за вас място на командир на отряд под командването на Хюго Килиън, когато стигнем на Хармония. Няма причина вашата военна кариера да не върви ръка за ръка с други мои поръчения.
— Благодаря ви, сър — каза Донал.
От коридора се чу камбанния звън.
— Да-а, а времевия скок ще бъде след пет минути — Уилям взе от масата малка сребърна кутийка и я отвори. — Взехте ли си хапчето? Заповядайте.
Подаде кутийката на Донал.
— Благодаря ви, сър — вежливо каза Донал. — Вече го изпих.