— Не ми ли вярвате? — Донал я гледаше с широко отворени очи.
— Вървете си! — Анеа му обърна гръб.
Той се обърна, отвори вратата и излезе в коридора. Движеше се като в мъгла. Продължи да върви, хванал с ръце главата си като човек, който иска да се събуди от кошмарен сън.
Що за проклятие тегне над него? Тя не лъжеше — не бе способна на това. Изслуша обясненията му, но за нея не оз-начаваха нищо. Всичко беше толкова очевидно, толкова ясно — и машинациите на Уилям, и глупостта на Килиън. А тя не ги видя дори когато Донал й ги посочи. Тя, избраницата от Кълтис.
Защо? Защо? Защо?
Самотен и изпълнен със съмнения, Донал отиваше към хотела на маршал Галт.
ЧАСТ ВТОРА
АДЮТАНТ
Срещнаха се в кабинета на маршал Галт, в домът му на Фрийланд. Високият таван и сводестият огромен портал създаваха подтискащо впечатление. Когато застанаха пред бюрото на маршала, той ги представи:
— Капитан Лудров, това е моят адютант комендант Донал Грим. Донал, това е Рас Лудров, командир на Синият Патрул.
— За мен е чест, сър — каза Донал и се поклони леко.
— Радвам се да се запозная с вас, Грим — отвърна Лудров.
Той беше нисък, набит мъж на около четиридесет години, с тъмна кожа и черни очи.
Галт каза:
— Можеш да говориш и пред Донал, независимо колко е поверителна информацията. Какви са донесенията от разузнаването?
— Без съмнение планират експедиция с цел кацане на Ориента. — Лудров се обърна към масата и натисна един бутон. Повърхността й стана прозрачна и се видя карта на системата Сириус. — Ето тук сме ние — посочи той Фрийланд. — Тук е Нова Земя — показалецът му се премести към друга планета, подобна на Фрийланд. — А тук е Ориента — и той показа малка планета близо до звездата. — Преди дванадесет дни планетите бяха в това положение една спрямо друга. Както виждате, звездата ще се намира както между нашите планети, така и между всяка от тях и Ориента. Не биха могли да изберат по-изгодна ситуация от тактическа гледна точка.
Галт промърмори нещо, докато изучаваше картата. Донал с любопитство наблюдаваше Лудров. Акцентът издаваше, че е роден на Нова Земя, но въпреки това заемаше висок пост във въоръжените сили на Фрийланд. Двете планети, разбира се, бяха естествени съюзници, които поддържаха Земята и се противопоставяха на групата Марс — Нептун — Касида. Точно поради тази близост между тях се поддържаше съперничество. Офицер от едната планета много по-бързо би се издигнал в службата в родината си, отколкото на другата.
— Това определено не ми харесва — обади се Галт. — Прилича ми на глупава шега. Хората от техните планети ще бъдат принудени да носят респиратори. Не виждам полза от този плацдарм, дори и да успеят да го завоюват. Ориента не става за колонизация — твърде близко е до Сириус. Иначе да сме я колонизирали отдавна.
Лудров спокойно отбеляза:
— Може би ще се опитат да организират оттам нападение върху двете планети?
— Не, не — гласът на маршала беше рязък и раздразнен. Масивното му лице се наведе над картата. — Това е нелепо, както и опита да се колонизира Ориента. Не биха могли да създадат база и да я снабдяват така, че да организират нападение над две големи планети с добре въоръжена армия и развита промишленост. Невъзможно е да се завоюва цивилизована планета. Това е аксиома.
— Аксиомите също може да се окажат неверни — намеси се Донал.
— Какво? — попита Галт. — А, това е Донал. Не ни пречете, ако обичате. — Той се обърна към Лудров и продължи: — Според мен цялата операция не е нищо повече от учение в реални условия. Знаете какво имам предвид, нали?
Лудров кимна. Донал без да иска направи същото. На населените планети нямаше Генерален щаб, който да се съгласи на учения в реални условия. Въпреки това военните ги признаваха. Представляваха неголеми, най-често ръкопашни схватки, които се организираха с две цели: или да се провери подготовката на войските, или да се даде възможност на ветераните, проседели дълго време в гарнизоните, да усетят мириса на боя. Галт беше един от най-старите командири на своето време и винаги се изказваше против такива операции не само на теория, но и на практика. Според него е много по-честно когато войската прояви признаци на умора, тя просто да се разпусне, както се получи на Хармония. Донал също застъпваше това мнение, макар и да съществува принципната опасност войските да забравят на кого служат и да се отдадат на грабежи.
— Какво е вашето мнение? — обърна се Галт към командира на Патрула.