— Не зная, сър — отвърна Лудров. — Струва ми се, че това е единственото разумно обяснение.
Донал отново се намеси:
— Работата е там, че когато човек не оценява реално опасността, стават най-неприятни неща. Оттук следва, че…
— Донал — сухо го прекъсна маршалът. — Вие сте мой адютант, а не военен съветник.
— И все пак… — опита се да настоява Донал, но Галт го сряза с глас, нетърпящ никакви възражения:
— Достатъчно!
— Слушам, сър — покорно отговори Донал.
— Е, какво пък — Галт отново говореше на Лудров. — Ще се отнесем към ситуацията като към изпратена свише възможност да разбием една-две армии на Нептуно-Касидианския флот. Върнете се в Патрула, там ще получите заповедите ми.
Лудров леко наклони глава и се канеше да тръгва, когато се чу характерното свистене от отварянето на пневматична врата. По полираният под отекна звука от приближаващи се стъпки. Обърнаха се и видяха висока, поразително красива жена с червена коса.
— Елвин?
— Попречих ли? — попита тя. — Не знаех, че имате посетител.
— Рас, познавате ли племенницата ми Елвин Рай? Елвин, това е командирът на Синия Патрул Рас Лудров.
— За мен е чест — каза Лудров и леко се поклони.
— О, срещали сме се. Аз поне съм ви виждала някъде — тя му протегна ръка, след което се обърна към адютанта. — Донал, елате с мен за риба.
— Съжалявам — отвърна Донал. — Задържат ме служебните задължения.
— Не, не — Галт размаха огромната си ръка. — В момента няма нищо важно… Ако искате, идете.
— В такъв случай съм на вашите услуги — каза Донал.
— Що за хладни обноски! — възмути се тя шеговито и се обърна към Лудров. — Сигурна съм, че командирът на Патрула не би се поколебал.
Лудров се поклони:
— Никога не се колебая, когато става дума за Рай.
— Видяхте ли, Донал? Ето ви образец. Трябва да се научите да се държите и говорите така.
— Ако службата разрешава — отвърна Донал.
— О, Донал, вие сте безнадежден случай — тя театрално сплете пръсти. — Хайде, да тръгваме.
Обърна се и пое към вратата. Донал я последва.
Лий, същият Лий, който командваше Трета група, го чакаше отвън.
— А, командир на група Лий — изненада се Донал. — Какво ви води насам?
— Вие, сър — каза Лий.
Гледаше в очите на Донал с нещо като предизви-кателство. Точно това изражение Донал разпозна от самото начало.
— Трябва ли ви ординарец?
Донал го изучава известно време, след което попита:
— Защо?
— Получих договора си, когато ни разпуснаха след онази история с Килиън. Ако искате да знаете, аз се пропих. Винаги става така. Без униформа съм алкохолик. Много по-добре се чувствам с мундир, но рано или късно се спречквам с някого… Дълго не можех да осъзная какво искам. Но накрая разбрах. Искам да служа на вас.
— Изглеждате някак… печално.
— Готов съм на всичко. И пиенето ще зарежа. Не е нужно да ми плащате много. Погледнете договора ми. Ако ме наемете, аз ще бъда истински войник. Когато имам работа, не пия. Умея някои неща. Ето, вижте…
Той протегна приятелски ръка, сякаш искаше да му стисне ръката, и изведнъж в нея се появи нож.
— Това е номер на убийците от предградията — каза Донал. — Така ли възнамерявате да ми служите?
— Не — ножът изчезна. — Не и на вас, защото искам да ви служа. Характерът ми е доста тежък и странен. Нужна ми е опо-ра. Трябва ми някой, който да ми сочи пътя, така както на обикновените хора им е необходима храна, вода, дом, приятели. Всичко това го има в психологическия раздел на договора ми, можете да го прочетете.
— Щом вие ми го казвате, защо да го чета? Обяснете ми какво става с вас сега?
— Малко остава да се побъркам — лицето на Лий оставаше каменно, докато говореше. — Това е неизлечимо. родил съм се с тази особеност. Лекарите казват, че нямам представа от добро и лошо, че не мога да се ръководя от абстрактни правила. Лекарят, който проведе прегледите при първото сключване на договор, каза, че винаги ще ми е нужен жив бог. Ако кажете да прережа гърлото на първият срещнат, ще го извърша веднага. Ако искате да прережа своето гърло — също ще го направя.
— Не звучи много привлекателно.
— Да, но е истина. От мен няма да научите много. Приличам на щик, който дълго време е търсил пушката си. Сега я намерих, можете да ми вярвате. Вземете ме за малко, за пробен срок. Ако искате за пет, ако искате за десет години, а ако искате — до края на живота ми. Само не ме отпращайте. — Лий леко се завъртя и посочи вратата. — Зад нея е адът, коменданте. Тук е всичко, което ми трябва. Тук е раят.
— Не зная — бавно произнесе Донал. — Просто не зная дали ще се справя с такава отговорност.